Юпитер

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

jupiterЮпитер е петата поред планета от Слънцето и най-голямата в цялата Слънчева система. Юпитер е четвъртият най-ярък обект на небето след Слънцето, Луната, Венера и понякога, след Марс. От Земята Юпитер може да се види дори в малък телескоп или бинокъл като леко сплескан диск. Това се явява следствие от бързото въртене на огромната планета – Юпитер се завърта около оста си за 10 часа. Има 318 пъти по-голяма маса от Земята (1.900х1027 кг), а диаметърът му е 11 пъти по-голям от земния – 142 984 км. Движи се около Слънцето по орбита с радиус 778,330,000 км. (5.20 AU) и прави една обиколка за 11.86 земни години с орбитална скорост 13.06 км/сек.

Юпитер е газов гигант и няма твърда кора. Неговата плътност е 1.3 г/см3. Структурата му е много различна от тази на Земята. Видимата „повърхност“ на Юпитер фактически е най-горният слой облаци от неговата атмосфера. Атмосферата е дълбока и е съставена основно от водород и хелий, с малки количества метан, амоняк, водни пари и други елементи. Върху диска на планетата се виждат ивици от тъмни и светли облаци. В неговата атмосфера бушуват огромни бури. Известното Голямо червено петно е огромен антициклон, открит е преди 300 години и има овална форма с размери 12 000 на 25 000 км (размер, два пъти превишаващ размера на Земята). Температурата в атмосферата на Юпитер е много ниска – около –140°C в горния край на атмосферата.

През 1979 г. сондата Voyager 1 откри, че Юпитер има система от пръстени, но те са много малки и бледи и не се виждат от Земята. Пръстените и луните на Юпитер се намират в радиоактивен пояс с интензивно излъчване на електрони и йони, захванати от силното магнитно поле на планетата. Тези частици и полета образуват магнитосферата на Юпитер, която се простира до 7 милиона километра по посока на Слънцето, а в другата посока достига на разстояние 750 милиона километра, чак до орбитата на Сатурн.

Вътрешността на Юпитер е съставена от твърда сърцевина от материал, наподобяващ самата Земя с диаметър 24000 км. Тя е заобиколена от метализирана среда от смес на водород и хелий с дебелина 100000 км. На Земята тези два елемента съществуват като газ, но във вътрешността на Юпитер при изключително ниските температури водородът е в състояние, подобно на метал. Над тази зона от метализиран водород има течна обвивка от молекули, главно водород и хелий, и облачната атмосфера с дебелина повече от 1000 км. Подобно на Земята, и в регионите около полюсите на Юпитер се наблюдават полярни сияния. Тези сияния изглежда са свързани с материал от Йо, който пада в атмосферата на Юпитер по спирала следвайки линиите на магнитното й поле. Наблюдавани са също и електрически разряди (мълнии) в горния край на атмосферата.

С помощта на бинокъл или малък телескоп при наблюдение на Юпитер около диска му може да се видят четирите луни, наблюдавани от Галилео Галилей с неговия саморъчно изработен телескоп (галилеевите спътници). Това са Йо, Ганимед, Европа и Калисто. Други спътници на Юпитер са Адрастея, Карме, Хималия, Метис, Алматея, Елара, Пасифея, Ананке, Леда, Синоп, Лизитея и Тива.

Орбитите на Йо, Европа и Ганимед са взаимно свързани от приливните сили на Юпитер в отношение 1:2:4. След стотици милиони години Калисто също ще стане част от тази въртележка и ще прави своя оборот около Юпитер за двойно повече време от Ганимед и осем пъти повече време от Йо.

В средата на месец май 2002 г. са потвърдени нови единадесет спътника на Юпитер. Те са открити от екип от учени от Хавайския университет, които използвали телескопа на Канада-Франция-Хаваи, разположен в Мануа Кеа в Хаваи, с една от най-големите CCD-камери в света („12К“), за да получат подробни изображения на големи региони около Юпитер. Тези спътници имат диаметър между 2 и 4 км, ретроградни орбити и период между 557 и 773 дни. Дългите елипсовидни орбити са причина да се счита, че тези обекти са уловени от Юпитер преди няколко милиарда година, докато планетата е била още млада. През 2003 г. също са открити нови спътници на Юпитер. Към 15 април 2003 година техният брой вече е 60 !



Видяно 286 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *