Човекът, който измери душата

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

943px-Robert_Blair_The_Grave_object_7_Bentley435.6_The_Soul_hovering_over_the_Body_reluctantly_parting_with_LifeПрез 1907 година един лекар от Масачузетс, наречен Дънкан Мак Дугъл, извършва серия необичайни експерименти. Заинтригуван от идеята, че душата има маса, и съответно би могла да бъде претеглена, доктор Мак Дугъл сглобява специално легло, оборудвано с високо чувствителни теглилки и убеждава група нелечимо болни пациенти да лежат на него по време на последните моменти от живота си.

Мак Дугъл е внимателен към детайлите, не само записва точния момент на смъртта, но и цялото време, прекарано на леглото, както и всяка една промяна в тежестта, случила се по време на настъпване на смъртта. Той обръща внимание и на фактори като загуба на телесни течности, газове като кислород и азот. Така достига до заключението, че душата тежи точно 21 грама.

Резултатите от експеримента са публикувани през март и започва дебат между Мак Дугъл и лекаря Огъстъс П. Кларк, който получава достъп до апаратурата на Мак Дугъл. Кларк посочва, че с настъпването на смъртта белите дробове спират да охлаждат кръвта, което води до леко повишение на телесната температура и леко потене – това са липсващите 21 грама според Кларк. Мак Дугъл обяснява в нова публикация, че кръвообращението спира в момента на смъртта и кожата не била затоплена от повишаващата се температура. Дебатът продължава до края на годината, като и двете страни набират своите поддръжници.

След кратко затишие, през 1911 година, Мак Дугъл обявява, че подновява експериментите си, но този път няма да мери душата, а ще я фотографира. Той изразява опасение, че „душевната субстанция може да е твърде развълнувана“, за да бъде фотографирана в момента на смъртта, но въпреки това успява да направи дузина експеримента, при които фотографира „светлина, представляваща космическия етер“ във или около главите на пациентите в момента, в който починали.

Самият Мак Дугъл се пренася в космическия етер през 1920 година, оставяйки след себе си група последователи и армия от лекари, учудени, че този фарс е стигнал толкова далече. Дебатът като че ли утихва. Или не съвсем.

Експериментите на Мак Дугъл оказват влияние върху поп културата, от Викторианската епоха, та до днес. Идеята, че душата тежи 21 грама се появява в романи, песни, дори става име на филм. Всеки, интересуващ се от парапсихология се съгласява с теорията, дори и сред скептиците се срещат хора, които си спомнят за това, колко тежи душата.

Резултатите от експеримента и провала им в академичните среди, са без значение. Науката се развива в една посока, културата – в друга. Скенери свързват всяка функция, асоциираща се с душа, със специфични области и структури в мозъка. Физиката е обяснила връзките между субатомните частици, без да оставя място за мистични сили. И все пак…

Идеята да премерим душата си остава с нас. Това е романтична идея, идея, която ни е присърце и докосва дъното на душата ни.

Днес, все още си оставаме невежи. Определени поведения на квантови частици объркват и най-великите умове, далеч сме от разбирането как мозъка прави това, което прави, търсим тъмна материя, която съставя 80% от масата на вселената, но не сме виждали и атом от тъмна материя, нито пък знаем къде да търсим…

И все пак се намират хора, които търсят душата. Някои смятат, че някой ден ще я открием измежду различните квантови частици, други – че има общо с електромагнитните вълни, излъчвани от мозъка… Повечето учени отричат подобни теории, но търсещите не се предават, и може би някой ден ще намерят това, което търсят.

Работата на Мак Дугъл е популярна, не поради това, което е открил или не е открил, а заради това, което е предположил. Самата идея е това, което привлича хората.

И през 1907 година, и днес, истинската, видима и възможна за измерване вселена може да се окаже много по-странна дори от мечтите на парапсихологията. Как фотоните са едновременно и частици, и вълни, и в същото време нито едното? Как е възможно да има толкова много планети в галактиката ни, и толкова малко от тях, поне доколкото знаем, поддържат живот? Вселената е пълна с мистерии, чийто отговори още не сме открили.

Не са ни необходими душите на мъртвите, за да създадем плашещи експерименти. Физическата и лесна за измерване и докосване вселена е много по-потайна.



Видяно 1759 пъти



  •  

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *