Трябва ли да вдъхваме живот на извънземни светове? (интервю)

 · Добавено: · Обновено:

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

cc_shutterstock_258644414_16x9Астрономи са открили над 3000 планети извън нашата Слънчева система, а само преди няколко седмици откриха планета, която прилича на Земята, в съседната Слънчева система. За повечето, ако не за всички, е невъзможен животът, такъв какъвто го познаваме. Но какво ще стане, ако сами съживим тези светове?

В есе от миналия месец, поместено в списанието Astrophysics and Space Science, теоретичният физик Клаудиус Грос от Университета Гьоте във Франкфурт предлага да го направим. Теорията му е наречена „Проект Генезис“ и предлага да изпратим изкуствена форма на интелигентен живот от Земята, за да „засадим“ чуждия свят с микроби. След милиони години те биха еволюирали в многоклетъчни организми и може би след време растения и животни. В това интервю със списанието Science Грос говори за това какви организми би си представил да еволюират на чужди светове.

(В – въпрос; О – отговор)

В: Какво Ви вдъхнови да съставите проекта „Генезис“ ?

О: Повечето беше научна фантастика. Когато бях по-млад, прочетох „Космически Одисей“ (Space Odyssey). Не разбрах много, но се интересувах доста от живота и космоса. Все още гледам филми като Старгейт (Stargate) и Avatar (Аватар) и ме кара да се замисля какъв живот би могъл да съществува на други планети.

Клаудиус Грос

Клаудиус Грос

В: Как биха изглеждали първоначалните микроби?

О: Има две стратегии: Artificial Intelligence (AI) „Изкуствен интелект“ би могъл да създаде специални микроби, които се приспособяват към условията на дадена планета, например на много гореща планета бихме изпратили бактерия – екстремофили, които са известни с устойчивостта си на високи температури. Или AI биха могли да изпратят просто същите бактерии на много планети. Първото би имало по-добър механизъм за оцеляване, а второто би се размножило много бързо, което е предпоставка за възникването на други видове, които са всъщност подобрена версия на предишните. Това би означавало, че биха били по-адаптирани към средата, в която се намират. Но трудното за учените е да разберем как да оптимизираме способността да еволюира даден вид.

 

 

 

В: С какви съуражения смята да се оборудва AI?

O: AI е много важно звено, защото ние няма да сме наоколо да навигираме апарата, когато пристигне на планетата. Роботите сами трябва да преценят, дали дадена планета трябва да получи микробите и какви са шансовете им да еволюират. AI ще бъде на борда на Генезис, който ще бъде с размера на смарфон. Пробата ще бъде задвижвана от слънчева енергия и би могла да бъде изпратена до Алфа Центавър (Alpha Centauri) в търсене на живот. Когато пробата пристигне, тя ще попадне в орбита окол планетата и след като бъде проверено, че на планетата няма живот, ще започне процеса на засаждане. Пробите ще бъдат в малки капсули, дълги около милиметър, и ще бъдат изстреляни на повърхността.

Първоначално, AI смятат да засадят фотосинтезиращи микроби, които ще произвеждат кислород, за да направят атмосферата по-благоприятна за бъдещите организми – растения и животни. Когато нивата на кислород се покачат, пробата ще изстреля и еукариотни организми, които имат по-сложен модел, за да задвижат процеса на еволюция. 

В: Какво ще се случи, ако на планетата вече има живот?

О: Това е много важно. Ще се опитаме да го избегнем, искаме да се прицелваме само към планети, на които няма живот. Пробата може да засича по-големи и по-сложни организми, но малките ще бъдат засичане чрез друга технология – спектрометрия. С помощта на тази техника открихме, че е възможно да има вода на Марс. Спектрометърът може да анализира светлината от повърхността на планетата, за да разбере какви атоми има на планетата, защото всеки атом излъчва различен сигнал. Няма да е перфектно, но ако няма видими форми на живот – като големи количества кислород или въглероден диоксид – пробата ще засади повърхността с микроби.

В: Как си представяте организмите, които се развиват на тези планети?

О: Мечтата ми е да е интелигентен живот. Има теория, която казва, че хората са станали интелигентен вид, когато са развили езика като средство за комуникация. Затова си мисля, че организмът, който би се развил, ще е интелигентен, ако общува с другите от неговия вид или изобщо с други видове около него.

Представям си планета, чиято гравитация е по-силна от тази на Земята. Тогава животните биха били по-тежки, затова вероятно ще развият повече крайници, за да разпределят теглото си равномерно. С повече крайници, вероятно биха били отлични катерачи и биха живеели в гористи общества. Дори е възможно да не използват гласа си, за да комуникират, а знаци с крайниците, за да ги използват в пълния им потенциал.

Представям си дори и растения, което се движи. В главата ми изглежда като парче хартия, което пълзи като ларва. Не би се движило бързо, защото енергията, която ще изразходва, ще е по-малко от тази, която получава от Слънцето за фотосинтеза. Но вероятно ще живее в планина, където ще се препича на Слънце по цял ден и после ще пълзи до някой воден източник, за да утоли жаждата си.

В: Кога ще е възможно този проект да се реализира?

О: Мислейки оптимистично, проектът би се реализирал след 50 години. Песимистично – 100 години. Бихме могли да я изпратим след едно или две десетилетия, след като разберем как да задвижим пробата със слънчева енергия – мисията Starshot в момента прави това – но най-голямото предизвикателсто ще бъде по програмирането AI.  Мисията би била огромен провал, ако изпратим проба до планета, на която няма вулкани, което означава, че планетата не произвежда въглероден диоксид. Този газ е жизненоважен за изграждането на живот.

В: Поради голямото разстояние от Земята до която и да е планета е прекалено голямо, ние няма да видим еволюцията на тези видове, тъй като времето, за което ще се стигне до там е много. Защо да го правим тогава?

О: Аз мисля, че животът е красив. Трябва да му дадем шанс да разцъфне. Но за тези, които смятат, че трябва да се направи междузвездно пътуване за човешки облаги, Генезис е единственият начин за хората да участват активно в процеса. Става въпрос за  това, дали хората искат да участват в създаването на живт ил исамо пасивно да наблюдават. Проектът Генезис дава възможност на хората да оставят наследство.



Видяно 967 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *