Растенията – разсъждават, говорят и четат мисли

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Изглежда растенията са много повече от обикновени зеленчуци. Проявяват функции считани за присъщи само на хора и напреднали животни.

flower1Ново изследване на учени от Западноавстралийския университет сочи, че растенията притежават дългосрочна памет. Това добавя тежест на по-ранни изследвания, свидетелстващи, че растенията са способни на сложни мислителни процеси, включително да чувстват страх, щастие, да общуват и дори да четат мислите на хората.

Принц Чарлз разказвал, че веднъж разговарял с растенията и те му отговаряли. В статия в сп. Economist пише, че макар принцът да станал обект на присмех заради заявлението си, нови открития потвърждават, че думите му не са без основание.

Д-р Моника Галиано от Западноавстралийския университет е водещ автор на изследване, публикувано в сп. Oecologia. Тя и колегите й хвърляли засадени в саксии с мимоза върху пружинираща повърхност от височина, която не била опасна за цветята. Мимозата била избрана заради нейната способност да свива листата си в случай на опасност, затова за учените било лесно да наблюдават реакцията на това растение.

Учените искали да изяснят могат ли растенията да разберат, че този процес не ги заплашва, и могат ли да помнят това за продължителен период от време.

Растенията започнали да реагират след няколко падания, те запомнили, че действието не е опасно. Учените се убедили, че причината не е в това, че растенията просто се уморили и започнали да не реагират на дразнителя. На други дразнители растенията продължавали да реагират.

Опитите се провеждали с различни растения и в различни периоди от време. Някои от тях не били пипани 28 дни след първия опит. След толкова дни те все още помнели усвоения урок и не реагирали на падането, но реагирали на други дразнители.

Независимо че растенията нямат мозък и нервна система като другите по-високо развити организми, учените сочат алтернативни хипотези, обясняващи този феномен. Например в сп. Economist се посочва, че информацията може да се предава под формата на електрически сигнали по развитата система за обмяна на вещества на растенията.

Растенията имат чувства

През 1966 г. Клив Бакстър направил откритие, след което хората започнали да разговарят със стайните си растения.

Бакстър работил като специалист по детектора на лъжата в ЦРУ. Разработената от него система детектори и до днес се използва от военните и държавните органи на САЩ. Той провел експерименти със стайни растения, които след това описал в книгата си „Тайният живот на растенията“.

Той взел две драцени и поставил листата на едната от тях към полиграфа. След това накарал асистента си да стъпче едното от растенията. Когато това било направено, полиграфът, към който било съединено второто растение, показал графика, присъща за проявата на страх у хората.

Бакстър продължил опита. В лабораторията влизали различни хора, включително човека, унищожил растението. Полиграфът не фиксирал никаква реакция от страна на растението спрямо останалите хора, но когато влязъл асистентът, стъпкал драцената, полиграфът отново изобразил линии, сочещи страх. Изглежда, растението познало този човек.

Бакстър открил също, че растението изпитва радост, когато го поливат, и дори умее да чете мислите на хората.

Растенията могат да четат мисли

Веднъж Бакстър размишлявал какъв експеримент да проведе. Той си помислил, че може да изгори листата на растение, за да види каква ще бъде неговата реакция. Щом си го помислил, полиграфът, към който било съединено растението, показал наличието на страх.

Опитите на Бакстър били повторени от други изследователи, включително руския учен Александър Дубров и Марсел Фогел, работещ в корпорацията IBM, който направил опити с различни растения, включително слънчоглед.

Растенията умеят да „говорят“

Способността на растенията за общуване е друга интересна тема за изучаване. Д-р Галиано се занимавал с изследване на този въпрос, публикувано в Oxford Journals през 2012 г. Галиано обяснила, че способността на растенията да произвеждат звукови вълни е отдавна известен факт.

Но много учени се придържат към мнението, че тези звуци са странична реакция на растенията поради недостиг на вода, а не осмислено общуване. Галиано обаче не е убедена в това. Тя споменава опити, сочещи, че част от звуците възникват от системата мехурчета в ксилемовите съдове на растенията.

Тя изучавала процеса на комуникация на растенията. Звуковите вълни се образуват в резултат на резониране на кавитационните пори, възникващи, когато растението изпитва недостиг на вода. Но Галиано отбелязва: „Акустичните сигнали, издавани от растенията, са много разнообразни. Наскоро беше доказано, че тези звуци възникват не само по време на обезводняване и кавитационни процеси.“

Системата механизми, съществуващи у животните за общуване с околната среда и помежду си, отдавна е предмет на обширни научни изследвания. Но що се касае до растенията, макар такива изследвания да съществуват, те не са признати и не са толкова разпространени, както в случая с животните – пише Галиано. – Това особено се отнася до биоакустиката на растенията и се явява толкова по-изненадващо, отчитайки, че способността да усещат звуци и вибрации е филогенетична сензорна модалност, стояща зад поведенческите цели на всички живи организми и тяхната връзка с околната среда.



Видяно 2171 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *