Разсейване на отговорността в тълпата

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Може ли непоемането на отговорност да бъде опасно за нас и другите около нас? Толкова ли е важна отговорността и замисляли ли сме се до какво може да доведе едно „затваряне на очите“?

Razsejvane-na-otgovornostta-e14100834936301Джон Дарли и Биб Латане от Нюйорския университет твърдят, че колкото по-голям е броят на хората, които наблюдават даден инцидент, толкова по-малка е вероятността жертвата да получи помощ. Жертвата би била в много по-изгодна ситуация, ако има само един страничен наблюдател. Така отговорността за помощ попада само върху един човек, а не се разсейва между много. Вината за неоказване на помощ се разпределя и всеки човек носи малка вина, а не цялата.

Дарли и Латане правят експеримент, в които обясняват на участващите, че се интересуват от типовете проблеми, с които се сблъскват колежаните, когато се изправят под натиска на градстката среда. На студентите им е казано, че ще останат анонимни и ще бъдат поставени в отделни стаи. Експериментатора обяснява, че няма да слуша тяхното обсъждане, защото присъствието на външен наблюдател може да се окаже потискащо. Общуването се извършва чрез микрофони, като всяко изследвано лице ще чува разказите на „другите“ участници, които всъщност не са там, а са записани на магнетофон.

„Жертвата“ говори първа в обсъждането казвайки, че й е трудно приспособяването към Ню Йорк Сити и често има припадъци когато учи усилено или трябва да се явява на изпити. След кратко време тонът й започва да се повишава, речта й става несвързана, завършвайки по следния начин: „Ъъъ.. май един от тези припадъци се задава… ъъъ.. наистина бих могъл да се възползвам от малко помощ (звуци като при задавяне).“

Изследователите целят да видят дали слушащите лица ще излязат от стаята за да помогнат на студента, който очевидно получава епилептичен пристъп. От изследваните лица, които смятали, че са единствения човек, който знае за „жертвата“, всички без изключение излизат от стаята за да съобщят за спешния случай. Останалите участници, които си мислели, че не са единствените слушатели едва 62% реагират и отиват да съобщят.

„Да кажеш, че нямаш друг избор e само начин да избягаш от отговорност.“ – Patrick Ness

Човек в такава ситуация не се интересува кой ще му помогне, стига някой да го направи. Ние си мислим, че шанса ни за спасение е много по-добър, ако има петима странични наблюдатели, но Дарли и Латане опровергават това.

Още едно тяхно наблюдение, е че лицата които са смятали, че не са сами и не са се отзовали на помощ твърдят, че другите участници не са оказали въздействие върху преценката им. Интересното в случая, е че повече от тях в края на експеримента питат дали жертвата е добре и дали са се погрижили за нея. Много от тях демонстрират различни признаци на нервност като треперещи ръце, потни длани и изглеждат по-емоционално възбудени, отколкото участниците, които съобщават за спешния случай.

Разбира се, броят наблюдатели не е единствения фактор, които определя дали жертвата ще получи помощ или не. Латане и Дарли посочват няколко етапа за реагиране в такъв случай. Първият от тях е наблюдателя да интерпретира правилно случващото се. Например, човекът които лежи на улицата може да получава инфаркт или да е поредният пиян. Наблюдателя трябва да прецени каква е неговата отговорност, как може да помогне и след това да действа въз основа на решението му.

Повечето хора се влияят от реакциите на околните и ако те изглеждат притеснени – това е спешен случай, но ако те останат спокойни и невъзмутими случката може да се пренебрегне без проблем.

„Веднъж хвърлен в света човек е осъден да бъде свободен. Той е отговорен за всичко, което прави, и всичко което не прави. Във Ваш плюс е да дадете смисъл на живота си.“ – Jean-Paul Sartre



Видяно 706 пъти



  •  

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *