Разказ от отвъдното – жертва на концентрационен лагер

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Една жена, преживяла ужаса на концентрационния лагер, се среща очи с очи със смъртта и разказва преживяването.

Тиенке Клайн цял живот е носила пораженията, нанесени й от времето, прекарано в лагера. Здравословното й състояние остава лошо дълги години. След като най-накрая се излекува от травмата, и спира посещенията си при лекаря, тя е ударена от кола, докато кара велосипеда си. Именно това преживяване позволява на Клайн да напусне лагера, който в много отношения като че ли никога не е напускала.

Клайн разказва за преживяването във видео, публикувано на сайт за хора, преживели срещи със смъртта. Обяснява как е била разгневена на Бог, как тъкмо е приключила с болниците и хоп! – за една секунда е могла да загуби живота си заради нечия агресивност на пътя.

„И изведнъж аз бях извадена от тялото ми и яростта ми премина. Появи се ярка светлина и почувствах енергия, проникваща навсякъде, дори във мен. Аз бях тази енергия. Това беше любов, това беше мъдрост, това беше динамика.“ – казва Клайн.

Тя е получила отговорите на всичките си въпроси и изпитала неописуемо щастие.

„През целия ми живот нямах никаква енергия, тъй като тялото ми беше твърде наранено от времето, прекарано в концентрационния лагер. А в онзи момент се чувствах чудесно и пълноценно. Не бях мъртва, но не бях и в тялото си.“

Тя получила две ясни послания:

  • „Хората обичат толкова, колкото могат.“
  • „Не трябва да ходиш никъде.“

Когато дошла в съзнание, спомена от преживяното останал. Клайн се почувствала самотна, когато осъзнала, че нещата, за които хората около нея говорят, нямат никакъв смисъл в сравнение с възвишената истина, която току-що била преживяла. Веднага си спомнила първото послание, което получила, че хората обичат толкова, колкото могат. А тя е очаквала повече от тях, което е довело до разочарование.

Второто послание я накарало да осъзнае, че независимо дали е на улицата, у дома, или в концентрационен лагер, тя може да бъде свободна. Целият й живот минал пред очите й като на филм, което е често срещано в разказите на хора, преживели смъртта.

„Осъзнах, че през цялото време откакто напуснах лагера, съм продължавала да се опитвам да го напусна. Останала съм затворник на собствените си непреодолими ограничения.“

„Не се налага да ходя където и да било, за да намеря свободата си. Мястото, на което се намирам, винаги е било обградено от травмите. А никой не може да отнеме мястото, където се намира душата.“

Един от най-известните изследователи на срещите със смъртта, Елизабет Кюблер-Рос, е започнала да се занимава със смъртта, умирането и преживяванията, свързани с това, именно след посещение на концентрационен лагер през 1945 година.

Тя е посетила лагера Майданек, близо до Люблин, Полша, след освобождаването на затворниците, и провела разговор с млада жена, която била категорична, че ще прости на Хитлер, преди да напусне лагера. Не искала да разпространява гняв и омраза, разказвайки за ужасните неща, на които е ставала свидетел. Тази жена казала на Кюблер-Рос, че всички ние носим в себе си частица от това зло, което създава жестокостта между нас. Важното било да се отървем от Хитлер-а вътре в нас.

Значението на тези думи станало ясно, когато Кюблер-Рос сама се сблъскала със смъртта. На връщане към Швейцария се разболяла и припаднала в гора, за да бъде намерена три дни по-късно с коремен тиф. Осъзнала, че е била толкова гладна, че би откраднала храна от дете, ако имала възможност. Срещнала злото в себе си.

Тогава осъзнала, че нещо възвишено се случва около момента на смъртта. Нейните изследвания я срещнали с много хора и техните невероятни истории за срещите им със смъртта.

Много такива хора се завръщат от отвъдното със решени емоционални и духовни проблеми, и се сдобиват с усещане за смисъл. За много хора, преживяванията при настъпването на смърт за доказателство за отвъдния свят, и състоянието му на разбирателство.

Известният психиатър Виктор Франкъл, който е и бивш затворник на концентрационен лагер, е често споменаван в публикации за срещи със смъртта, поради фокуса му върху човешкото търсене на смисъла, и осъзнаването, че любовта е част от този смисъл. Той избягал на път за газовата камера, като се скрил на друга опашка.

В книгата си, наречена „Доктора и Душата“, издадена през 1975 година, той описва преживяванията си от концентрационния лагер.

„Той самият вече не можеше да разбере как е могъл да преживее затвора. Отсега нататък ще се наслаждава на безценното усещане, че след всичко, което е преживял, след всичките страдания, няма останало нищичко в този свят, от което да се страхува. В концентрационния лагер, и в резултат на него, много хора отново се научиха да вярват в Бог.“

„Газовите камери на Аушвиц са върховното доказателство на теорията, че човек е само продукт на наследствеността и околната среда.“ – казва Франкъл.

Клайн отбелязва, че понякога се случва идеалите, с които се с сблъскала по време на смъртта си да избледнеят в ежедневието. Но продължава да си напомня как се е научила да бъде свободна и да приема другите и колко любов са способни да раздадат. В тези моменти на прояснение тя извръща глава от мъглата към топлината на светлината.



Видяно 2874 пъти



  •  

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *