Първите хора на Марс

 · Добавено: · Обновено:

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

През този век хора ще се впуснат в приключение на Марс. На Земята вече започна обратното броене към най-великото и опасно начинание, което човекът някога е предприемал – да изпрати първите мисии с хора да колонизират червената планета

Американската космическа агенция NASA вече определи десетилетието около 2030г., когато това ще стане реалност. Частната компания SpaceX има още по-дръзки планове – да изпрати човек на Марс още през 2024г.

future-explorers-on-mars-nasa_695313Това ще е пътешествие, изискващо построяването на нов тип ракети, нечувани изобретения и тренирането на следващо поколение астронавти. Почти сигурно е, че по пътя ще има многобройни проблеми и дори жертви, но човекът не може да бъде спрян да осъществи една от най-великите си мечти – да изследва чужди светове в Космоса! Пътуването до Марс е космическа одисея, която ще трае цели две години и половина и ще се разпростре насред милиони километри в космическото пространство; одисея, която ще изисква саможертви, дързост и нововъведения в невиждани мащаби.

За пръв път в човешката история дръзваме да протегнем ръка и да кроим планове за колонии в Космоса. Ако искаме да живеем постоянно на Червената планета, ще трябва да намерим начин да я превърнем в земеподобна. Тераформирането на Марс, разбира се, е дългосрочна задача, но първите стъпки по този път са постоянното човешко присъствие на повърхността. Инженерите по света са вече на път да превърнат в реалност технологиите, които ще направят възможно пътуването ни до Марс и построяването на човешките колонии. Трябва да отбележим обаче, че за разлика от кацанията ни на Луната през миналия век, които бяха едно посещение на друг свят, различен от нашия, мисиите на Марс целят трайното заселване на нова планета! Така че, затегнете коланите – ще се устремим към едно невероятно космическо пътешествие и ще изследваме трудностите, които ще срещнат по пътя си първите хора, които ще стъпят на Марс.

Пътуването до Марс

Самото пътуване от Земята до Марс и обратно би отнело общо около една и половина земни години. Веднъж достигнали Червената планета, първите заселници ще имат броени дни да решат дали ще поемат веднага обратно към Земята, но веднъж кацнали на марсианската планета, ще трябва да останат там за още цяла година и половина преди дори да имат възможността да поемат обратно по дългия път към вкъщи. Това е така поради орбитите, по които Земята и Марс се въртят около Слънцето. Марс няма голяма луна като Земята (въпреки че има два много малки естествени спътника), която да му „дава“ месеци, затова времето се измерва в дни. Една марсианска година е равна на 687 земни дни. Досега няма човек, прекарал толкова дълго време в Космоса. През 1995г. руският космонавт Валерий Поляков живее в Космоса на станцията МИР, цели 438 дни, а наскоро американският астронавт Скот Кели беше на Международната Космическа Станция 340 дни.

mars-mission_063014054842Човешкият фактор

Престой в затворено пространство на път за Марс, далеч от близки и приятели, далеч от удоволствията на топлия душ, разходката в парка и вдишването на свежия земен въздух, както и постоянното напрежение от непредвидени критични ситуации, биха повлияли негативно върху психиката на първите марсиански заселници. Ще може ли екипаж от 6 човека да живее в продължение на две години и половина в помещение, голямо колкото апартамент? Астронавти, посещавали станцията МИР, са ставали свидетели на сериозни психични отклонения у някои от колегите си. След първоначалната еуфория пътуването до Марс ще е изпълнено с еднообразие и бавно нижещи се дни, изпълнени с научни експерименти, физически упражнения, приемане на изсушена храна и спане. Комуникацията със Земята няма да е в реално време. Времето за достигането на сигнала от космическия кораб до Земята и обратно ще отнема до 45 минути, а спасителната помощ и доставки ще са на милиони километри разстояние! За да се избегнат конфликти, всеки член на екипажа ще трябва да е търпелив, отзивчив и компетентен в няколко различни области. Астронавтите ще трябва да са запознати с технологиите на кораба и да умеят да работят с тях. Екипажът също така най-вероятно ще е съставен както от мъже, така и от жени. Позицията на НАСА по въпроса със секса в Космоса е, че той не е проблем, стига да не пречи на междупланетната мисия.

NASA-image-of-a-possible-nuclear-powered-rocket-used-by-AmericaSpaceКосмически кораби

Марс се намира на 56 млн. километра от Земята в най-близката си точка и пътуването на екипаж от 6 човека, заедно с всичките им необходими провизии от храна и вода, би било най-великото инженерно постижение. Нека не забравяме, че на марсианската повърхност няма супермаркет и магазини за резервни части. Провизиите, които ще са нужни само за първата мисия са от порядъка на 11 тона вода и 20 тона храна, и отделно заедно с всички останали консумативи – поне 500 тона провизии! За да се пренесе толкова много товар до Марс, са необходими големи ракети и гигантски космически кораби. Ако изобщо искаме човечеството да пътува до Марс, трябва да имаме изградена космическа инфраструктура, която да прави космическото пътуване относително достъпно. В тази насока вече се правят конкретни стъпки – SpaceX вече показаха през изминалите месеци на света, че успяват да приземят ракетите си обратно на Земята и по този начин да ги използват повторно, съкращавайки разходите за достъп до земна орбита наполовина. В момента частната компания разработва най-голямата си ракета, която ще може да закара 54 тона до орбита около Земята и над 13 тона директно до Марс. Компанията също така крои планове да построи и да въведе в действие невиждано голям космически кораб, който ще транспортира 100 човека наведнъж до Марс в рамките на само 3 месеца! НАСА пък разработва своята най-голяма ракета, която ще е по-голяма от ракетата Сатурн 5, с която американските астронавти от мисиите Аполо кацаха на Луната през 60-те и 70-те години на миналия век.

nasa.human_.colony.mars_.house_.palazzo_occupycorporatismДа си направим колония

На дневен ред днес е изборът на място за първата колония на марсианската повърхност. Това трябва да е място, което е лесно достъпно от орбита, сравнително лесно за кацане и да предоставя възможност за научно-изследователска дейност на повърхността. Това обикновено са места, на които е доказано, че в миналото е имало изобилие от течаща вода! До този момент прецизността на апаратите ни, кацащи на Марс, е в рамките на десетки километри, като най-д0брото ни постижение беше през 2012г. , когато марсоходът Curiosity кацна на предвидима площ с формата на елипса с радиуси 20км на 7км. Ако искаме да построим марсианска база, ни е необходима прецизност от порядъка на десетки метри. След дълги месеци монотонен живот на път за Марс екипажът ще трябва изведнъж да превключи на извънредно стресов режим преди и по време на самото кацане на Червената планета. По време на кацането корабът прогаря с високата си скорот (повече от 21 хил. км/ч) „дупка“ в марсианското небе, нагорещявайки атмосферата около себе си. От своя страна атмосферата постоянно търси пролуки в космическия апарат, стремейки се да го изпепели. Това е една ожесточена борба, която трае цели 7 минути! В момента НАСА разработва високоустойчиви щитове и конструкции, които ще предпазват първите кацащи на марсианската повърхност апарати с хора на борда. Човечеството няма да чака дълго този момент. Ще дойде ден, който след десетина години хората ще чакат със затъен дъх да пристигнат първите сигнали от Марс, които ще ни известят, че първите заселници са кацнали успешно на Червената планета, отворили са люка на космическия кораб на повърхността и са направили първата стъпка, която човек прави на друга планета – най-голямото научно и инженерно постижение в историята на човечеството! Месеци преди това да се случи каргокораби ще са закарали провизии, марсоходи, генератори на енергия и модули за живеене на мястото, определено за първия марсиански хабитат. Това ще е единственото място на повърхността на Червената планета, където новите заселници ще могат да живеят. С времето те ще се научат как да оцеляват сами, без да разчитат на доставките от Земята. Ще намерят начини сами да произвеждат въздуха, който ще дишат, водата, която ще пият, храната, която ще ядат и горивото, с което ще се придвижват. НАСА мисли за тези проблеми отсега и провежда научни експерименти на борда на космическата станция и на борда на марсоходите, които в момента „крачат“ на повърхността на Червената планета. Също така на борда на следващия голям марсоход, който ще кацне на Марс през 2020г. , ще има научен експеримент, който ще произвежда гориво и кислород от въглеродния диоксид, който се намира в марсианската атмосфера!d0721d722407e595d8de7e390ff6be91

В търсене на живот

Колко жалко би било обаче да отидем на планета, без да имаме възможност истински да я изследваме? За да могат заселниците да правят научни открития на Марс, ще трябва да са обурудвани с големи марсоходи, които да ги заведат до отдалечени от базата места, където да правят научни открития. Ще носят скафандри с животоподдържащи системи, които им позволяват да са гъвкави и бързи, докато ходят на повърхността. Всички тези технологии ще трябва да са издържливи на суровите условия на повърхността на Марс. В момента НАСА разработва скафандри, които да бъдат използвани на марсианската повърхност – те ще са гъвкави, мобилни и леки и ще предоставят възможности за продължителни изследвания на повърхността, далеч от базата. Всички тези технологии ще помогнат за търсенето на минал или сегашен живот на Марс.

Учени днес локализират малки сухи райони тук, на Земята (като пустинята Атакама), където трудно намират живот. Първите марсиански заселници от своя страна ще се впуснат в търсене на малки оазиси на живот на планетата, където смъртта дебне навсякъде. Те ще имат помощ в лицето на малки машини-роботи, които ще могат да достигнат до места, където е опасно за човек дори с космически костюм.

Поглед към бъдещето днес

Колонизирането на Марс е опасно и скъпо начинание. Някой би попитал защо тогава да го правим? Не ни ли е добре тук, на Земята? Е, човекът е създаден да изследва и покорява нови територии, да разширява кръгозора си, да се самопредизвиква, да изобретява нови начини да живее по-добре и да достигне ненадминати висоти. Животът ни трябва да е нещо повече от справяне с ежедневни проблеми. Човешкият род върви напред, стимулиран от стремежите си за нови приключения и желанието си да надникне зад хоризонта. Мисиите до Марс могат да отговорят на едни от най-вълнуващите въпроси, които човек някога си е задавал – сами ли сме във Вселената, имало ли е някога живот на Марс и има ли такъв там днес?

Отговорите на тези въпроси ще ни промени завинаги. След стотици хиляди години в бъдещето 21в. ще остане в историята с първите човешки стъпки на друга планета! Нашите далечни деца ще поглеждат с любопитство обратно към Земята, люлката на човешката цивилизация, и ще ни научат, че първата ни стъпка в изследването на Вселената е започнало с първите ни стъпки на Марс.



Видяно 1341 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *