Подводни цивилизации в Световния океан?

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Съществуват ли русалки? Или кракени, морски чудовища, гигантски сепии, отвличащи моряците? Или пък изскачащи изпод водата и отлитащи нанякъде летящи чинии!

UnderSea-City1Всъщност в настоящия материал няма да се обръща внимание на свръхестествени или някакви още „по-жълти“ новини, а ще стане дума за конкретни, регистрирани събития на очевидци, сред които дори има и българи – известните мореплаватели Дончо и Юлия Папазови. Някои от случаите са толкова куриозни, че звучат като взети от сценария на някой научнофантастичен филм от сорта на „Бездната“. Ако сте склонни да се доверите на очевидците, то следващите няколко страници ще са ви изключително интересни.

Нищо ново под Слънцето – древните срещи

„Това беше разноцветно създание: главата, ръцете и краката му бяха лилави, а кожата, драпирана като наметало – сива и фосфоресцираща.“ Така описва жител на подводна цивилизация писателят Хърбърт Уелс в разказа си „В дълбините“. И ако авторът на това кратко произведение е дал воля на фантазията си, то например японските рибари от векове насам са убедени, че в крайбрежните води на Япония живее раса от човекоподобни амфибии. Те дори са им дали име – kappa. Странната форма на живот приличала на огромен хибрид между жаба и бозайник, а на гърба си имала черупка, подобно на костенурките.

Всъщност много народи по света, не само японският, говорят и пишат за подобни морски същества. Още древните шумери са изписвали върху своите глинени плочки истории, в които се разказва за раса от полухора-полуриби, обитаваща водите на Персийския залив. Още по-интересно е, че тази раса поддържала активни отношения и контакти с шумерите. В някои от плочките например е написано:

„В онази част на Персийския залив, която е близо до Вавилон, живеят съществата Oanami. Те са надарени с разум, общуват с хората и дори ги обучават на писменост, науки, изкуство. Учат ги да строят къщи, да вдигат храмове, да се занимават със селско стопанство и имат способността да говорят, подобно на хората. Когато обаче вечер Слънцето залязва, тези същества се връщат обратно във водите, защото са земноводни.“

Нека припомним какво твърди съвременната наука – че животът се е зародил именно в океана. В Световния океан има всичко – хранителни ресурси, полезни изкопаеми, обширни територии. Защо там да не съществува разумен живот? Всъщност налични са хипотези, твърдящи, че хората не са произлезли от обикновените маймуни, а по-скоро от водни примати, дошли на сушата. Още един факт – древните предци на китовете всъщност са „излезли“ да живеят на сушата, прекарали са там известно време, след което отново са се върнали към водния начин на живот, защото явно се е оказал по-удобен. Възможно е част от водните примати (ако такива е имало, разбира се!) да са излезли на сушата, а друга част да е останала в океаните. Разбира се, не е изключена и възможността сухоземни примати да са се приспособили за живот под водата.

В дълбините на Световния океан е напълно възможно да съществува древна цивилизация, която по ниво на развитие напълно да надхвърля възможностите на нашата. Много истории от древността до днес описват срещите на хората с тайнствените водни обитатели.

Съвременни срещи с подводния вид

Авторът на книгите „Бермудският триъгълник“ и „Без следи“ Чарлз Берлиц смята, че в района на зловещо известния триъгълник, в подводни пещери и каньони, вероятно се крият представители на все още неизвестна за нас подводна цивилизация. Като едно от доказателствата си той прилага откъс от разказите на водолаз професионалист от Маями, който през 1968 година среща под водата „ужасяваща морска маймуна“. Ето откъс от него:

„Бяхме близо до ръба на континенталния шелф, на юг от фара Great Isaac. Специална десетметрова лодка за подводни и спасителни гмуркания бавно ме придвижваше по трасето, като разглеждах пясъчното дъно на дълбочина 11 – 13 метра. Намирах се достатъчно плитко, за да виждам дъното на лодката. Неочаквано обаче зърнах нещо закръглено, подобно на костенурка или огромна риба. За да разгледам животното, се наложи да се спусна малко по-надълбоко. То се обърна и ме погледна – имаше маймунско лице и издължена напред глава. Шията му беше много по-дълга от тази на костенурките, около 4 пъти по-дълга от човешката. Докато ме разглеждаше, странното същество подобно на змия изви шията си. Очите му приличаха на човешките, но бяха много по-големи. Като цяло то приличаше много на маймуна, но пригодена за живот под вода. Малко след това, изтласкано сякаш от невидима сила, то се отдалечи бързо от мен.“

Друг случай е публикуван в сборника „XX век: хроника на необяснимото“. Генадий Рижанин разказва за сензационната си среща с морските обитатели:

„От младежките си години обичам да се гмуркам и се занимавам с подводен риболов. Всяка година за няколко седмици посещавам черноморските курорти Гурзуф и Анапа. Но един път се случи нещо, което наруши тази моя традиция и цялата ми страст към гмуркането. Бях в Анапа и плувах на дълбочина 7 – 8 метра, дебнейки жертвите си с харпун. Изведнъж се вцепених. От зеленикавите дълбини към мен бавно плуваха огромни същества. Напълно бели, с човешки лица, без маски или водолазни костюми, с големи рибени опашки. Съществото, което плуваше най-отпред, ме видя и спря, като започна да ме гледа с огромните си изпъкнали очи. Към него се приближиха и останалите, а първото помаха към мен с ръка… да, ръка, не перка! Макар и пръстите на тази ръка да бяха съединени с ципа. Всички те ме разглеждаха, без да се доближават на повече от три метра. Накрая като по команда всички заедно с няколко удара на мощните опашки се отдалечиха назад в открито море. Когато се отдалечиха, аз изскочих от водата като коркова тапа, седнах в лодката и се добрах до брега. Вече не смея да се гмуркам…“

Подводни флотилии от извънземни?

Написаните до момента случаи са „благодатна тема“ за всички поддръжници на уфологията (съществуването на извънземни цивилизации тук, на Земята). Доста от тях привеждат като доказателства множество описани срещи на хора със странни подводни или летателни апарати.

Още през 1902 година в Гвинейския залив британският кораб „Форт Солсбъри“ се среща с тайнствен обект с огромни размери. Отначало дежурният на вахта забелязал над повърхността на водата два червени пламъка, а поглеждайки през бинокъла си, ясно различил огромен тъмен обект с дължина около 180 метра, в чийто край горели пламъците. Дежурният повикал втория помощник, капитан А. Реймър, който също наблюдавал обекта, а малко по-късно той се потопил в океана. Всички свидетели на събитието били единодушни, че са наблюдавали някакъв вид дълбоководен апарат. Макар всички да забелязали, че повърхността му наподобява люспеста кожа, нито един от тях не допуснал, че това може да е животно. Около него малко преди да се потопи, водата се разбушувала точно както това се случва при задействането на корабно витло или механизъм за придвижване.

Ето как помощник-капитанът описва срещата в списание, посветено на корабоплаването: „Не успяхме да разгледаме обекта детайлно, защото беше сравнително тъмно, но той бе дълъг 500 – 600 фута, с два огъня на всеки от двата му края. Някакви механизми или плавници предизвикаха вълнение около него, преди да се потопи, а освен това той беше покрит с нещо като люспи.“

През януари 1960 г. аржентински гранични кораби откриват в свои териториални води две неизвестни подводници с гигантски размери. Едната от тях лежала на дъното, а другата обикаляла около нея. След като многократно опитвали да се свържат с тях и да ги принудят да изплават, аржентинците пускат сериозно количество дълбочинни бомби за потапяне на дълбоководни съдове. За тяхно удивление обаче подводниците не само оцелели, но и изплували и с огромна скорост се отдалечили от преследвачите. Според описанията на очевидците обектите изглеждали фантастично – огромните им сферични кабини се издигали над водата, а корпусите им били с поразяващо необичайна форма.

Смаяните моряци открили огън по тях с всичките си налични оръдия, но тайнствените подводници моментално се потопили. И тогава се случило най-странното: приборите за засичане чрез ехолокация показали, че първоначално двата преследвани обекта вече са… станали четири, а малко по-късно… шест! Все едно се разделили на части. В крайна сметка всички те развили невероятна скорост и изчезнали в дълбините на Атлантическия океан.

Седем години по-късно отново аржентински търговски кораб среща загадъчен подводен обект, който имал цигарообразна форма, дължина около 40 метра, а цялата му повърхност била сияеща с постоянно променяща се цветова гама. Той не издавал никакъв звук и не оставял следа във водата. Не притежавал никакви стърчащи части – кабини, перископи или перки. Обектът се движел паралелно с аржентинския кораб „Навиеро“ цели 15 минути, след което неочаквано завил, минал под кораба и бързо изчезнал в дълбините, излъчвайки ярко сияние.

С тайнствени подводни апарати са се сблъсквали и американците. По време на морски учения през 1963 г. до бреговете на Пуерто Рико американци засекли непознат подводен обект, движещ се с необичайно висока скорост – повече от 150 възела (280 км/ч). Тази скорост била три пъти по-висока от максималната за всяка позната подводница дотогава. Той не само се движел много бързо, но и маневрирал много рязко на голяма дълбочина с възможности, превишаващи няколко пъти тези на подводниците. На всичко отгоре обектът толкова рязко се издигал и спускал, че предизвиканата по този начин разлика в налягането би разкъсала на парчета всеки познат на хората подводен апарат.

Още по-драматични събития се случват по време на маневри на Тихоокеанския американски флот, близо до Индонезия, където дълбочината на океана е 7,5 километра. Акустичните системи засекли шум от работа на подводница, различна от тази на участващите в маневрите съдове. Една от американските подводници била изпратена да се доближи и да установи контакт. Този опит обаче завършил със сблъсък и силен подводен взрив. Според данните от най-близките локатори и двата съда потънали. Веднага била организирана спасителна акция, по време на която трябвало да се открият и отломки и предмети от чуждия плавателен съд.

Екипите открили няколко парчета метал, едно от които наподобявало перископ, а друго – фрагмент от обшивката. Няколко минути по-късно обаче се наложило претърсването да спре, защото на мястото на катастрофата изведнъж се появили още 15 непознати обекта, един от които надвишавал 200 метра! Изненаданото командване на флота веднага заповядало маневрите да спрат, за да не се предизвикват инциденти. Появилите се „подводници“ блокирали мястото на катастрофата, създавайки нещо като „купол“ около нея, блокиращ всякакви типове локатори. Един от американските съдове, който опитал да се доближи до него, внезапно загубил управление и почти всички прибори отказали да работят, като екипажът едва успял да се измъкне оттам след аварийно изплаване.

Разбира се, били направени опити за контакт, но напълно безрезултатни. Една от непознатите подводници се отделила от групата и описала кръг под американските кораби, в резултат на което всички прибори, локатори и средства за комуникация разположени на тях, отказали да работят. След като тя се отдалечила, те заработили отново.

Няколко часа по-късно загадъчната флотилия изчезнала от мястото, а американците подновили търсенето на отломки, но безуспешно – нямало останки от чуждия съд, както и от американския. В притежание на военните останали само първите две парчета метал, открити минути след инцидента. Те били изследвани в лаборатории на ЦРУ и според заключенията съставът на метала на една от отломките бил напълно неизвестен, като някои химични елементи от него дори не били познати на учените. Разбира се, информацията около събитието веднага била засекретена.

През 1972 г. норвежки патрулни кораби откриват в свои води непозната подводница. Опитите да се свържат с нея не дали успех, а скоростта и на движение била поразителна – отново около 150 възела (250 – 280 км/ч). При положение че най-бързите и модерни атомни подводници тогава се движели максимално с 80 км/ч. След като не получили отговор, норвежците заедно с патрули от НАТО се опитали да унищожат подводницата. Последвали залпове от оръдия, но загадъчният обект се потопил почти мигновено на дълбочина около 3 километра и изчезнал от екраните на радарите. Тук трябва да се уточни, че максималната дълбочина на потапяне на атомните подводници е около 2 километра, така че всички опити да се обвини СССР за инцидента отпаднали.

Разбира се, след 70-те години и до наши дни подобни инциденти продължават да се случват, но те вече се приписват все по-често на евентуални „пришълци“, отколкото на провокации от чужди държави.

Искат ли да контактуват с нас морските цивилизации?

Ако съществуването на морска раса се окаже реално и бъде доказано някой ден, неминуемо ще възникне въпросът, защо през последните години няма никакви данни те да са опитвали да контактуват със сухоземните същества. Макар отговорът да е доста сложен, не е изключено все пак и те да са правили това.

Според американския изследовател А. Сандерсън например е напълно възможно морските обитатели да ни подават сигнали от дълбините с т. нар. светлинни мелници. Наблюдаването на загадъчно светене, идващо от морските дълбини, датира отпреди много години. Още в средновековни текстове са описани подобни феномени. Европейските моряци се боели от тези явления, а въртящите се под водата светещи обекти дори имали и своето жаргонно име „дяволска въртележка“. Появата на това явление се считала за предвестник на беди. А феноменът дори се наблюдавал не само във вид на кръгове, но и на ленти и други геометрични форми.

Със светлинно шоу от морските дълбини се сблъсква и екипажът на съветския кораб „Антон Макаренко“ През 1973 г. свидетелят на събитието капитан Лисенко разказва: „Беше нощ с пълно безветрие, изключително тиха и безлунна, дори нямаше звезди. Отначало по вълните се появиха светещи петна, които ставаха все повече и повече. След това те се сляха в светещи линии с дължина от няколко метра. От мостика на кораба имаше пряка видимост на около 12 мили във всички посоки и това пространство докрай бе изпълнено със светещи, строго начертани линии, разделени една от друга с тъмни пространства от около 40 метра. Стана много светло, все едно изгря Луната. Светлината, която идваше отдолу, бе студена, сребриста и много ярка. Все едно корабът се движеше върху гигантска книга с разперени страници. Но след това линиите започнаха да се изкривяват. Те се завъртяха подобно на гигантски спици на колело, чийто епицентър беше близо до кораба. Движението им беше бавно но равномерно. Невероятно зрелище, на което станаха свидетели всички моряци. Някои от тях се почувстваха зле, докато го гледаха – все едно се возеха на въртележка. Въртенето продължи 40 – 50 минути и после всичко изчезна.“

През 1976 г. българските пътешественици Дончо и Юлия Папазови по време на своето околосветско пътешествие с яхтата „Тивия“ наблюдават през нощта в Тихия океан, близо до екватора, сияещи огромни кръгове. Впечатлението, което се създавало, било „все едно някой свети с огромен прожектор изпод водата“. Подобни, но мигащи светлини наблюдава и пътешественикът Тур Хейрдал по време на плаванията си със сала „Кон-Тики“. В някои от тези описани случаи са наблюдавани и обекти, които може би са предизвиквали светлинното шоу. Разбира се, трудно е да се предположи, че те са предизвикани от морски обитатели.

Един от най-загадъчните случаи, който може да се причисли към вероятните опити на морски обитатели да влязат в контакт с хората, се случва през 1966 г. Военноморските сили на САЩ разполагат до източното крайбрежие огромна антена с дължина около километър и започват да тестват нова апаратура за далечна подводна връзка. В хода на експеримента разположен на далечно разстояние морски съд приемал сигнала със своите уреди. Отначало получавал изпратените съобщения идеално, но след известно време със сигнала започнало да пристига и нещо като ехо, повторение на сигналите, а след това и съвсем непознат сигнал, закодиран по неизвестен начин. Изумените учени повтаряли многократно експеримента и резултатът бил един и същ. Един от участниците в него споделя: „Създаваше се впечатление, че някой там в дълбините приемаше нашия сигнал, имитираше го с цел да привлече внимание, а после започваше да предава свои съобщения на същата честота.“

Били направени опити да се засече излъчването на непознатия сигнал, като се оказало, че източникът му се намира в район на Атлантика на дълбочина около 8000 метра. В крайна сметка експериментите били прекратени, а изследванията продължили, но разбира се – засекретени. Накрая се оказало, че закодираните съобщения са на съвсем непознат за учените език. И до ден-днешен не е ясно дали Пентагонът е успял да разшифрова посланията, а и нищо чудно никога да не разберем истината.

Господарите на мрачните дълбини

На всички днес е ясно, че дълбините на моретата и океаните остават за човечеството неизследвани почти напълно. И все пак в света съществуват няколко подводни апарата, които могат да се спускат почти до всяка точка на Световния океан. По време на част от тези спускания се регистрират необичайни събития. Ето някои от тях.

През 1996 г. американците потапят безпилотен дълбоководен апарат в най-дълбоките части на знаменитата Марианска падина (най-дълбоката точка в океана, известна до момента на науката). Отначало всичко върви добре и платформата е закрепена за дъното на стоманени подпори, а роботът започва своята проучвателна мисия. След три часа работа обаче неговите камери фиксират, че около платформата се мяркат силуети на загадъчни същества.

Учените, разбира се, започват опити да ги разгледат отблизо, но в този момент акустичните датчици започват да предават към повърхността звуци от стържене на метал и удари. Обезпокоени за съдбата на апарата, американците спешно го изтеглят на повърхността и се оказва, че са го направили точно навреме. Загадъчните стопани на Марианската падина успели порядъчно да го повредят – някои елементи от конструкцията били силно деформирани, а два дебели стоманени кабела (което шокирало учените) се оказали буквално прерязани – все едно с оксижен. Само няколко минути забавяне и апаратът щял да остане завинаги на дъното във владение на загадъчните същества.

Година по-късно необичайно събитие се случва и на австралийския батискаф „Калмар“ по време на снимки в котловината Белингсхаузен, дълбока около 6 километра. Камерата на апарата, плаващ на около 40 метра над дъното, заснела странни обекти с овална форма и ярки очертания, излъчващи силна вътрешна светлина. След проучване на записа учени от университета в Мелбърн дошли до извода, че на филма са заснети някакви съоръжения с изкуствен произход. Било взето решение за повторно заснемане на зоната и само след седмица батискафът е потопен отново на същото място. Разбира се, този път той не открил абсолютно нищо. Господарите на дълбините явно решили, да заличат следите от своето присъствие…

Подобни случаи на загадъчни морски явления вероятно могат да се изброят със стотици, дори хиляди. Много от тях може би са предизвикани от непознати морски видове или пък от секретни апарати на големите и мощни държави. И все пак дали всички те са лъжа, природни явления или секретни мисии? Не е ли възможно поне част от тези срещи да са съвсем истински, да доказват, че интелигентният живот е превзел и дълбините на океаните? Това тепърва предстои да бъде доказано и разкрито. А дотогава на нас ни остава само да размишляваме и… да спорим в коментарите.



Видяно 676 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *