Отровата на бразилската оса убива ракови клетки

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Отровата на осата може да унищожава раковите клетки без да засяга здравите.

Otrovata-na-brazilskata-osa-ubiva-rakovi-kletkiДосега не беше известно, защо токсинът в отровата, наречен МР-1 (Polybia-MP1), поразява единствено ракови клетки. След проучвания се установява, че се възползва от нетипичната подредба на мазнините, или липидите, в клетъчните мембрани на раковите клетки. Неравномерната им подредба създава слаби точки, през които токсинът може да взаимодейства с тях, буквално пробивайки дупки през мембраната, достатъчно големи, за да е възможно големи и сложни молекули, като протеините да започнат да изтичат навън, по този начин причинявайки смъртта на клетката.

Видът оса, произвеждащ този токсин е Polybia paulista. До момента токсинът е тестван при модели на мембрани и изучаван с помощта на широк кръг образни технологии. Терапии на рак, включващи атаки на липидните композиции на клетъчната мембрана, може да доведат до изцяло нови медикаменти за лечение на болестта.

Важна особеност е, че при здравите клетъчни мембрани вътрешният слой е оборудван с фосфолипиди, а при раковите клетки те се намират от външната страна на клетката. За да изследват влиянието на МР-1, учените проверяват как токсинът взаимодейства с модели на мембрани с различни фосфолипиди. Оказва се, че наличието на фософолипид отвън е пагубно за клетката в присъствието на токсина, като определени фосфолипиди дори повишават размера на дупките с фактор до 30.

Формирани само за секунди, тези пробойни са достатъчно големи, за да позволят критични молекули, като РНК и протеини да напуснат клетката, която без тях не може да съществува за дълго.

Следващият етап в проучванията е да се разгадаят аминокиселините на МР-1, за да се установи на какво точно се дължи тази избирателна способност, за да може да се рафинира. Очаква се подобна терапия да е далеч по-безопасна от вече съществуващите, но са необходими допълнителни проучвания.



Видяно 654 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *