Обща теория на относителността – General Theory of Relativity

 · Добавено: · Обновено:

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

изтеглен файл (3)След като през 1905 година Алберт Айнщайн публикува своята Специална теория на относителността, през следващите 10 години той разработва следващата стъпка в теоретичната физика наречена Обща теория на относителността, публикувана от него през 1915 година. Докато първата показва, че трите закона за движението на Нютон са само приблизително коректни и че те не важат когато скоростта доближи тази на светлината, втората теория показва, че законът за гравитацията на Нютон също е само приблизително коректен и че нещата рязко се променят, когато гравитацията стане много силна. Работейки по уравненията в своята Обща теория на относителността, Айнщайн осъзнал, че масивните обекти причиняват деформация в пространство-времето. Можем да си представим това, като голямо тяло поставено в центъра на трамплин. Тялото ще потъне в него, карайки го да се огъне и провисне. Топче търкулнато около ръба на трамплина ще се движи спираловидно към тялото в центъра, притегляно по същия начин, по който гравитацията на планетите придърпва космическите скали.
Теорията на Айнщайн предполага за съществуването на черни дупки – области в космоса, където пространството и времето са изкривени по такъв начин, че нищо, дори светлината не може да избяга от тях. Предполага се, че те са резултат от бурния край на живота на масивните звезди. Има доказателства, че интензивната радиация излъчвана от някои астрономически обекти се дължи на черни дупки, например микроквазарите и активните галактически ядра.
Въпреки че инструментите ни не могат да видят или измерят пространство-времето, редица феномени предвидени от огъването му са били потвърдени. Примери за това са:
– Гравитационните лещи – светлината около масивните обекти, като черните дупки, се огъва и изкривява, карайки наблюдателят намиращ се зад обекта да вижда светлината сякаш преминава през леща. Астрономите често използват този ефект за да изучават звезди и галактики, намиращи се зад масивни обекти, гледани от Земята. Квазар, намиращ се в съзвездието Пегас е чудесен пример за гравитационна леща. Той се намира на около 8 милиарда светлинни години от Земята и е зад галактика, която е на разстояние около 400 милиона светлинни години. Около галактиката се появяват 4 изображения, тъй като интензивната гравитация на галактиката огъва светлината идваща от този квазар.
– Промяната в орбитата на Меркурий – орбитата на Меркурий се измества постоянно с течение на времето, в резултат от изкривяването на пространство-времето около масивното Слънце. След няколко милиарда години той може даже да се сблъска със Земята.
– Червеното отместване – Общата теория на относителността предвижда, че светлината идваща от масивни обекти със силна гравитация трябва да има дължина на вълната изместена в посока на червения спектър (т. нар. червено отместване). И тук детайлни наблюдения дават индикации за подобно червено отместване и то в размер, коректно даден от теорията наАйнщайн. Подобно на Доплеровия ефект при звуковите вълни, този феномен настъпва при всички честоти на светлинната вълна.
– Гравитационните вълни – смята се, че бурни събития, като сблъсъка на две черни дупки, са в състояние да създадат вълни в пространство-времето познати като гравитационни вълни, които се разпространяват със скоростта на светлината. Обсерваториите по света в момента търсят първите признаци на тези предупредителни индикатори.
Въпреки всичко, засега има въпроси, на които все още не е отговорено и един от основните такива е как Общата теория на относителността може да се обвърже със законите на квантовата физика, за да се получи една цялостна и всеобхватна теория на квантовата гравитация. Това е проблем, който нито самият Айнщайн, нито някой друг досега е успял да разреши.


Видяно 4550 пъти



  •  

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *