Най-ключовите случайни открития

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Naj-klyuchovite-sluchajni-otkritiya1Случайните открития всъщност са нерядко явление. Дори бихме могли да кажем, че повечето ключови открития донякъде са плод на случайността, макар и търсената. Ако изобщо съществува такова нещо като „случайност“. Много пъти великите открития дори са правени от шарлатани, мошеници или псевдоучени.

Историята с пеницилина и неговото щастливо откриване е добре позната на всички. Въпреки че тя е леко героизирана в лицето на Александър Флеминг, то реалната история е доста по-различна. Всъщност Флеминг (екипът му) наистина открива случайно невероятния ефект на плесента и съдържащите се в нея вещества над бактериите. Но той не успява да намери начин да изолира и произведе тези вещества (антибиотиците), защото няма достатъчно познания и опит с изолиране на химични продукти. Затова след публикациите си буквално забравя за откритието си, като то е „замразено“ за повече от 10 години. За щастие други учени случайно попадат на неговата публикация и успяват да синтезират антибиотика пеницилин, спасил живота на милиони хора.

Следващите няколко примера обаче до такава степен са се превърнали в част от нашето ежедневие, че вероятно ще се изненадате – те също са факт заради щастливо стечение на обстоятелствата.

Изкуствената пластмаса

бакелит- изкуствена пластмаса

САЩ – 1907 година

Предшественици на днешната пластмаса са били налице и преди ХХ век, само че те били по-различни. „Родителите“ на изкуствените пластмаси били получавани от органични, природни полимери, един от които – гумата, е изобретен от Чарлз Гудиър (със сигурност шофьорите познават гумите Goodyear). Само че първите синтетични (химично синтезирани) полимери се появили в началото на миналия век.

Американският учен Лео Хендрик Бакеланд търсел формула, която може да замени шеллака (смола, добивана от някои видове насекоми). По онова време шеллакът бил доста скъп и той се надявал да намери икономически изгоден заместител.

Бакеланд смесва формалдехид с фенолова смола (остатъчен нефтопродукт) и нагрява сместа. В резултат се появява вещество, което не приличало на шеллак и за малко да бъде отхвърлено като непотребно от учения. Но то се оказало доста по-полезно дори от самия шеллак. Това бил полимер, устойчив на много високи температури. Нарекли го бакелит – на името на откривателя си. Поради устойчивостта си и сериозните си изолиращи свойства, той намерил широко приложение във възникващата тогава електрохимична промишленост.

Зърнените закуски

Зърнени закуски

САЩ – 1894 година

Доктор Джон Келог и неговият брат били привърженици на холистичната медицина. Те се занимавали основно с организирането на специфични и персонални оздравителни режими за своите клиенти в специализирания здравен център Батъл Крийк, щата Мичиган. Холистичният подход в медицината възприема един по-широк възглед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуалните прояви в процеса на лечение. В основата му лежи и духовното израстване и отключването на блокадите в организма, които хората създават сами. Затова пациентите в тази болница не получавали за храна месо, алкохолът бил забранен, както и цигарите и сексът.

Представите на Келог за удоволствията били доста консервативни. Той считал, че по-голямата част от човешката сексуалност е противоестествена и дори, се занимавал с активна пропаганда за забрана на мастурбацията. На посетителите на санаториума се отказвала дори консумацията на кафе, а вместо него братята Келог приготвяли специална пшеничена напитка.

Един ден братята били доста заети и просто забравили поредната порция пшеничена напитка за няколко дни в кухнята. Когато се върнали, установили, че засъхналата лепкава зърнена каша все още може да се консумира, затова я пуснали в преса и я превърнали на малките познати и до днес люспи. Така се родила и първата суха закуска.

Скоро след тази случка братята патентовали идеята си, като, разбира се, доста поспорили преди това, дали да добавят вътре и захар или не. Постепенно това случайно откритие се превърнало в огромна индустрия, а типовете зърнени закуски – в безкраен микс от най-различни продукти, като се започне от чисто пшеничените, царевичните, овесените и се премине през странни решения като например сухи люспи от яйца и месо.

Кибритът

Кибрит

Англия – 1826 година

Този може би струващ ви се вечен продукт всъщност не е чак толкова стар. В началото на XIX век британският фармацевт Джон Уокър (не го бъркайте моля с Джони Уокър! ? ) приготвял лекарства, смесвайки различни химикали с помощта на дървени клечки. Веднъж след приключване на работата си той забелязва, че по тях се е полепило засъхнало вещество. И подобно на всеки пестелив британец, той се опитал да го изчегърта, за да ползва пръчиците отново… Само че при рязкото отчегъртване на материала той взел че направо се запалил и загорял с мощен пламък. Както и „безценната“ клечка.

Този ефект накарал Уокър да се замисли за много неща. Дотогава хората палели огън по различни начини, като например с прахан и кремък, които, както знаем, не са от най-удобните начини за това. Джон Уокър започнал да прави картонени клечки с нанесен отгоре слой от запалимото вещество (на фосфорна основа) и да ги продава в аптеката си. След това той заменил по-неудобните картонени пръчки (които обаче познаваме и до днес) с по-здравите дървени пръчици с дължина около 7 см. Неговият кибрит притежавал и познатата лента с грапаво вещество, улесняващо запалването на клечките – за да не се налага да ги палите от панталоните си, подобно на Чарли Чаплин. Не че не става де – опитвали ли сте?

Въпреки съветите на близки и приятели Уокър така и не иска да патентова изобретението си, считайки, че по този начин продуктът му ще бъде по-полезен на човечеството. И явно се оказва прав, защото скоро след това кибритът става популярен и незаменим продукт из цялата планета.

Самозалепващите се листчета

Самозалепващи се листчета

САЩ – 1968 година

Особеният вид доста слабо лепило, което се използва в самозалепващите се листчета Post-it, също са случайно изобретени в лабораториите на американската корпорация 3M. Служителят на компанията – Спенсър Силвър, през 1968 година провежда опити за получаването на свръхсилно лепило, но така и не му се удавало да намери нещо значимо. Даже по ирония на съдбата той успял да получи много слабо лепило, което от една страна можело да задържи двете слепващи повърхности, но не здраво и не задълго.

Цели 6 години след откритието си по време на един семинар Спенсър Силвър бил посетен от своя приятел Арт Фрай, който работел в друго подразделение на компанията. Той вижда това лепило и предложил да го използват, за да залепват ъгълчетата на страниците от книгите си, вместо да слагат изпадащи лесно „отбелязки“ (bookmarks). Скоро след това обаче той решава направо да намаже малко ярко оцветено листче със слабото лепило и просто да го залепи на страницата, като след това по желание може лесно да го премахне без вреда за книгата.

Така се появява прототипът на Post-it, който обаче не се появява на пазара още цели 6 години, а се използва само за вътрешна употреба в компанията. Едва през 1980 година продуктът е обявен като част от портфолиото на компанията и започва да се продава масово. Трябва ли да ви казвам колко се използва днес?

Водата за уста

Листерин-1920

САЩ – 1879 година

Водата за уста (Листерин – Listerine) всъщност е изобретена напълно осъзнато от американски химик – Джоузеф Лоурънс. Само че предназначението й е било по-различно, затова попада в настоящия списък. Първоначалното предназначение на този продукт било в качеството на… хирургически антисептик! Само че с течение на времето пазарът и маркетингът го превърнали в масов продукт.

До 1920 година с тази течност обработвали рани, порязвания, много хора чистели повърхности в домовете си и дори се опитвали да излекуват венерически заболявания като гонорея. Благодарение на маркетинговите специалисти Милтън Физли и Гордън Сигроув листеринът получава съвсем ново предназначение. Двамата „търговци“ считали неприятния мирис на устата за негативна характеристика, водеща до откъснатост и депресия. И били напълно прави – започвайки да експлоатират тази идея масово и да я рекламират, те убеждават милиони американци, че приятният дъх ще ги накара да бъдат по-желани. И не сбъркали – листеринът се превърнал в класически продукт.

Съставките на Listerine са ментол, тимол, метил салицилат и евкалиптол. Затова има толкова приятен аромат. В комбинация продуктът наистина има антисептичен ефект въпреки някои предупреждения през последните години, че може да има канцерогенен ефект заради съдържанието на алкохол, с което жабуркате устата.

Микровълновата фурна

Микровълнова фурна

САЩ – 1940 година

Микровълновата фурна, която днес е част от много домакинства (въпреки твърденията, че също може би не е полезна за здравето), се е появила като страничен продукт от военни разработки на САЩ през Втората световна война. За неин изобретател се счита Пърси Спенсър – специалист по електромагнитни излъчвания, който участва в разработката на магнетроните (мощни електронни лампи). Тази програма се е считала за втора по важност след проекта „Манхатън“, довел до създаването на атомната бомба.

Веднъж, когато стоял пред работещ радар, Спенсър забелязва, че шоколадовият бонбон в джоба му се е разтопил. Макар за този ефект учените да са знаели още отпреди, Спенсър е първият, който решава да разследва явлението из основи. Заедно с колегите си той насочвал излъчването върху различни видове храни – първо върху царевични зърна (от които се получили пуканки), а след това върху кокоши яйца (за които знаем в какви бомби се превръщат, поставени в микровълновата).

В крайна сметка Спенсър успява да създаде миниатюрен електромагнитен генератор, затворен в изолирана кутия и така е изобретена микровълновата фурна. Тя обаче не започнала веднага да се продава по магазините, защото първите екземпляри били с височина от 2 метра, а до появата на компактните микровълнови фурни били нужни още доста години – първите домашни такива се появяват в американските магазини през 1967 година.



Видяно 727 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *