Най-значимите котки за науката

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Сиси, Мистър Чипи, Оскар и Фелисити са някои от имената на „учените котки“

Котките са чудесни домашни любимци и на никой не би му хрумнало да си прави експерименти с тях, знаейки колко са своенравни. Ето обаче няколко смели пионери, които по един или друг начин са допринесли за развитието на науката. Запознайте се със…

Сиси

Сиси

Тя е първата клонирана котка. Името й идва от съкращението СС (Carbon Copy – въглеродно копие). Създадена е през 2001 година в университета в Тексас. При процеса на клониране ДНК е трансплантирана от Рейнбоу – трицветна женска котка, в яйцеклетка, чието ядро е премахнато, и след това ембриона е бил поставен в Али – сурогатна майка. Въпреки, че Сиси и Райнбоу са генетично идентични, те изобщо не си приличат. Това е така, защото цвета на козината на котките се формира чрез епигенетични промени, т.е. промени, дължащи се на околната среда – майчината утроба. Сиси все още е жива и дори е родила няколко напълно нормални котенца.

Николай Коперник Котарака

Кръстен на ренесансовия астроном, който пръв заявил, че Земята се върти около Слънцето. Собственост на американския астроном Едуин Хъбъл, в чийто скут неведнъж е заспивал. В библиотеката в Сан Марино, Калифорния се пази писмо от съпругата на Хъбъл, която разказва, че Николай може да е помогнал на собственика си да разкрие тайните на разширяващата се вселена:

„Когато Едуин работеше на голямото си бюро, Николай тържествено се разполагаше върху колкото се може повече страници. Едуин обичаше да казва, че така котката му помага.“

Телеграфната котка

Телеграфната котка

Според една легенда Албърт Айнщайн си е послужил с котка за пример на това, как работи безжичния телеграф:

„Кабелния телеграф е като една много дълга котка. Дърпате опашката в Ню Йорк, и главата мяука в Лос Анджелис. Разбирате ли това? А радиото работи по абсолютно същия начин – изпращате сигнали от тук, а те ги получават там. Единствената разлика е, че няма котка.“

За съжаление няма потвърждение за истинността на този цитат.

Котки шпиони

През 60-те години ЦРУ започва операция Акустично Коте. Идеята е да се тренират котки за подслушване на руснаци. Котките са екипирани с микрофон в ушите, трансмитер близо до каишката, и антена в опашката. Първия котешки шпионин загинал нелепо, прегазен от такси. Според кратко съобщение през 1970 година, проекта е закрит, поради недостатъчно добро задоволяване на високо специализираните нужди.

Оскар – робокотката

Оскар – робокотката

През 2010 година Оскар става първата котка с изкуствени крайници, прикрепени директно към костите. Технологията е нова, и е базирана на начина, по който рогата на елените предпазват тъкан и метал заедно и достатъчно стегнато, за да не проникват бактерии и мръсотия. Технологията след това е използвана и при хора, които казват, че имплантираните протези са много по-удобни от тези, които се свалят.

Светеща котка

Когато през 2011 година учените създали тази котка, която свети в тъмното, те й дали ген, който я направил устойчива на котешки СПИН. Флуоресцентния зелен цвят се получава от допълнителен ген, който учените добавили с цел индикация за имплантирането на основния ген в котешкия геном. Ако се окаже, че тези генно модифицирани котки наистина имат резистентност към вируса на СПИН, това може да доведе в пробив в превенцията му при хората.

Мистър Чипи

Това е котката на борда на Ендюрънс, с който Ърнест Шакълтън се отправя на пътешествие към Антарктида в началото на миналия век. Мистър Чипи е бил много обичан от всички на борда, с изключение на впрегатните кучета, и е помогнал много в борбата с вредителите на борда. За съжаление, когато кораба засяда в леда, екипажа е трябвало да го изостави, заедно със всяка излишна тежест – включително котката. Мистър Чипи е получил последно угощение, а паметта му е жива и до днес на бронзовата скулптура в цял ръст на гроба на Шакълтън.

Котки в безтегловност

Котки в безтегловност

Вярно ли е, че котките винаги се приземяват на лапите си? През 1947 година американското правителство непременно трябвало да провери това. За целта космическия медицински екип качил две котки на С-131, извършващ параболичен полет, при който котките да преживеят няколко секунди безтегловност. Със сигурност на бедните писани не им е било много забавно. А отговора на въпроса е – котките не винаги се приземяват на лапите си.

Котки боксьори

Котки боксьори

Скоро след като Томас Едисън изобретява кинетографа, прототипа на видеокамерите през 1892 година, е родено първото котешко видео. Може да се твърди, че камерата и youtube са изобретени с тази единствена цел.

Фелисити, астро-котката

Фелисити, астро-котката

През 1963 година Фелисити става първата котка в космоса. Тя е улична котка с много благ характер, и живее по улиците на Париж, докато френското правителство не започва опити с котки, включващи подлагането на Фелисити и още 13 други котки на тренировки с барокамери и центрофуги. На 18 октомври Фелисити е изпратена в космоса в специално създадена капсула и електроди, прикачени към мозъка за следене на нервната активност. След около 150 километра, капсулата напуска ракетата и се спуска с парашут към земята. Фелисити оцелява на това изпитание, но е подложена на евтаназия няколко месеца по-късно, за да могат учените да изследват имплантите от мозъка й. 15-минутната слава на Фелисити поставя лицето й на пощенски картички по цял свят.

Електрическата котка

Електрическата котка

Докато Никола Тесла расте в Хърватска, най-добрия му приятел е Мацак – „най-прекрасната от всички котки“. В писмо Тесла описва как именно котката го вдъхновява за работата му:

„В сумрака на вечерта, докато галех Мацак по гърба, съзрях чудо, което ме остави безмълвен от изумление. Гърба на Мацак беше покрит с лист светлина, а ръката ми избълва блестящ поток, достатъчно шумен, да се чуе из цялата къща… Майка ми беше очарована – „Спри да си играеш с котката. Може да стане пожар.“ – каза тя. Но аз мислех абстрактно. Възможно ли е природата да е една огромна котка? Ако да, какво се случва, ако я погалим по гърба? Не бих могъл да преувеличавам ефекта от тази вълшебна нощ върху детското ми въображение. На следващия ден се питах – „какво е електричество?“

Може би без Мацак Тесла никога не би открил електричеството, което захранва компютъра ви в момента.

Квантовата котка

Котката на Шрьодингер

Класацията не би била пълна без котката на Шрьодингер. Опитвайки се да обясни как работи квантовата механика, Ървин Шрьодингер използва термини, които всички разбират – котки. Мисловния експеримент представлява нещо такова: Някой си слага в запечатана кутия котка, заедно със бутилка отрова и радиоактивно вещество. Ако дори един атом от веществото се разгради, бутилката се пръска и котката умира. Но тъй като наблюдаващия няма как да знае дали това се е случило, за животното може да се мисли едновременно като за живо и като за мъртво – квантово състояние.



Видяно 925 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *