Може ли сърцето на прасе да спаси живота ви?

 · Добавено: · Обновено:

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Хиляди хора по света в този миг имат спешна нужда от трансплантация на органи. За съжаление, просто няма достатъчно дарители. Трябва ли да решим проблема чрез употреба на органи на животни?

Преди няколко месеца американски учени съобщиха, че генетично модифицирано свинско сърце е работило без проблем цели три години в павиан. Освен грабващи вниманието медийни заглавия, откритието има важни последствия за всички нас. Всяка години милиони хора по света умират, докато чакат за трансплантация на органи. Причината е, че (слава Богу!) вече няма толкова трагедии като смъртоносни инциденти по пътищата. Учените са тръгнали по съвсем нов път: да използват животински органи за трансплантация!

Процедурата се нарича ксенотрансплантация. Макар да звучи като термин от научнофантастичен филм, лекарите и учените от десетилетия се опитват да я направят реалност. През 1984г. Стефани Фей Боклер, известна като бебето „Фей“, е родена със сърдечен дефект, който води до смърт в рамките на седмица. По онова време трансплантациите на човешки сърца в новородени обикновено са неуспешни. Ала хирургът Леонард Лий Бейли се оказал пионер в трансплантациите на органи от животни на хора и решил да трансплантира на малката Стефани сърце на павиан. Надеждата била бебето да оцелее достатъчно дълго, че да дочака трансплантация на човешко сърце.

Първоначалната операция е успех, но Стефани почива на двадесет и първия ден по-късно, тъй като тялото й отхвърля органа. Тъжната история обаче е първият сериозен опит в областта на ксенотрансплантацията. Днес, три десетилетия по-късно, много въпроси още остават без отговор. Дали такава процедура е възможна? А дали е етична?

„При междувидовите трансплантации се сблъскваме с множество нови усложнения“

(кликнете върху снимката за уголемяване, за да прочетете описанието)


Проблем 1: Имунната система

Нашата имунна система е невероятно сложен набор от клетки и органи, които ни помагат да се защитаваме от чужди тела, които могат да доведат до заболявания. Затова всички вируси или вредни бактерии биват моментално атакувани от специализирани клетки. На практика нашето тяло разпознава кои органи са си негови и кои не са. Затова белите кръвни клетки и другите компоненти на имунната система атакуват само чуждите биологични единици в телата ни. Ползата е очевидна: така тялото остава максимално защитено и здраво.

Имунната система обаче е основна пречка при трансплантацията на органи. Тя може да разпознае органа като чужд и да го атакува. За да избегнат подобен сценарий, пациентите с трансплантирани човешки органи поглъщат имунопотискащи лекарства. Това обаче води до по-голяма вероятност за прихващане на инфекции и други заболявания. Ако имунната ви система е отслабнала, дори и обикновени заболявания могат да се окажат сериозен проблем.

Какво се случва, ако се опитате да трансплантирате на човек орган от животно, например сърце на прасе? Тогава се сблъсквате с още един проблем. В рамките на няколко часа след операцията, въпреки имуносупресантите, следва така нареченото хиперостра имунна реакция и … трансплантираният орган спира. В опит да намерят решение учените модифицират генетично просе та така, че да носят определен човешки ген. Той им позволява да произвеждат човешки протеин на повърхността на вътрешните органи. Надеждата е, че това ще заблуди имунната система, че органът е от човешки донор.

Ала при междувидовите трансплантации има други усложнения. Прасетата са предпочитаният избор за нас, хората, поради няколко фактора. Първо, те са колкото нас по размери. Лесно се държат, а физиологията им е изненадващо подобна на човешката (макар приматите и маймуните да са ни по-близки роднини). От друга страна, голям брой неприятни заболявания прихващаме именно от животните. Прасетата носят до 50 опасни ендогенни вируса. В по-голямата си част те са безвредни за самите прасета, но не и за други видове. Пресен пример е свинският грип от 2009г., който отнема живота на 250 хил. души.


Проблем 2: Нуждаем ли се от животниски органи?

Всяка година десетки хиляди животи се спасяват, благодарение на трансплантации на човешки органи. Но истината е, че повече от чакащите за органи не доживяват реда си. Как можем да променим ситуацията?

Покупката на човешки органи е решението на „невидимата ръка на пазара“, която запълва свободната ниша. В по-голямата си част търговията с органи е нелегална, макар например Иран да е една от малкото държави, където бъбреци могат да се търгуват. Поради което списъкът с чакащи за трансплантации там е доста по-къс. За любопитните настоящата цена е около 4 хил. долара …

Основният проблем пред чакащите за трансплантация е, че просто няма толкова донори. Обясненията са няколко. От една страна, нуждаещите се не спират да се увеличават, отчасти поради това, че вече е възможно да се извършват трансплантации на доста по-голям брой органи. Разбира се, днес има по-голям брой медицински състояния, които могат да бъдат третирани чрез трансплантация. Друг важен момент е, че само при малка част при смъртните случаи има възможност за „добив“ на органи, подходящи за трансплантация. Голяма част от органите са на жертви от пътнотранспортни произшествия. Пътната обстановка обаче е доста по-добра, както и сигурността на пътуващите. Като добавим и строгите тестове за безопастност, изискванията за каски на мотористите и други, виждаме, че (за щастие!) броят загинали намалява. Друг проблем обаче е, че в някои държави хората могат да изберат да откажат да дарят органите си. Това означава, че починалият трябва предварително да е дал съгласие за трансплантация и това да е ясно доказуемо с донорска карта например. Освен това лекарите трябва да имат и съгласието на роднините.

(кликнете върху снимката за уголемяване, за да прочетете описанието)


Проблем 3: Ами благото на животните?

„Иран е сред малкото държави, които позволяват търговията с бъбреци. Настоящата цена е около 4 хил. долара“

Все още е спорен въпросът до каква степен е етично да страдат животните. Засилва се мнението, че най-близките ни еволюционни родственици имат нужната сложност на мозъка, за да страдат. Все повече биолози и философи смятат, че голяма част от бозайниците могат да страдат.

Дали ксенотрансплантацията би била причина за нови страдания на животните? Нека първо разгледаме прасетата, които най-вероятно ще използваме. Компаниите, които се занимават с проучвания в областта, неспирно подчертават, че техните животни се отглеждат при много добри условия. Но добрата къщичка не е достатъчна, тъй като самите прасета в случая са подложени на голям брой хирургически процедури. При започване на клинични тестове най-вероятно ще има нужда от т.нар. гнотобиотични – т.е. лабораторни животни, свободни от патогени. Най-вероятно тези индивиди ще бъдат получени по хирургичен път. Това означава, че малко преди раждането цялата матка с прасенцата в нея трябва да се извади от майката. След което прасенцата ще бъдат отгледани в пълна изолация при стерилни условия. От гледна точка на прасетата това не е никак добре, тъй като те са социални животни.

Но не става дума само за прасета. Напредъкът в ксенотрансплантацията до момента включва използването на хиляди примати, включително отгледани в плен макаци и уловени павиани. На всички тях са направени трансплантации на органи. От гледна точка на учените, хирурзите и потенциално спасените хора, подобни изследвания са успех. На дали е така от гледна точка на животните, които изпитват значителни болки и живеят доста по-кратко от обикновено.


Естествено или не?

Да предположим, че ксенотрансплантацията ще изисква генетично модифициране на прасета чрез вкарване на един или повече човешки гени в тяхното ДНК. В някакъв смисъл това означава да промените природата на прасето. Дали това е морално приемлива процедура?

Честа критика срещу генното инженерство е, че то е „неестествено“. Само че такава теза е трудно защитима: едрата шарка, приливът и смъртта са напълно естествени, докато ваксините, телефоните и почивките в чужбина не са. Ето защо нещо неестествено не винаги означава нещо лошо. Е, голям брой религиозни общности твърдят, че в някакъв смисъл природата е „добра“. Мнозина нерелигиозни хора смятат природата за нещо добро като цяло. Само си спомнете за всички „естествени методи за лечение, вдъхновени от природата“, за кампаниите за органично земеделие, за въздържане от преработени храни и т.н.

Да не забравяме също, че природата има огромно предимство… имала е милиарди години на разположение. Съзнателно или не, доста хора днес смятат, че нашите предци успешно са отгледали поколение по „естествени, вдъхновени от природата методи“, следователно тези практики са добри. Наистина, никой не може да бъде напълно сигурен в дългосрочния ефект на определена нова технология, включително и на генното инженерство.

Въпросът обаче е дали подобна намеса променя животинския вид? От гледна точка на самото прасе най-вероятно няма да има никаква разлика. Поведението, манталните възможности и реакции ще останат същите. Разликата е, че след намесата ще се произвежда един протеин повече. От друга страна, традиционното развъждане на животни води до значителни промени във видовете, като засилена склонност към отглеждане в домашни условия, издържливост при голяма плътност на индивидте, промени в състава на млякото, месото или вълната (в зависимост от съответното животно).

„Някои вероятно ще осъдят трансплантациите на животински органи като неприятни или неестествени. Алтернативата обаче е смърт“


Вашето мнение?

Не бива да пропускаме и чисто човешката гледна точка. Как вие ще се почувствате да имате сърце на прасе в гърдите си? Вероятно всеки от нас ще реагира по различен начин. Някои ще сметнат идеята за обидна, неприятна и неестествена. Ала алтернативата все пак е смърт, което също е доста неприятен сценарий за повечето от нас. Струва си да обележим, че при първите сърдечни трансплантации от човек на човек, някои хора заклеймяват като неморални. Но обществото бързо свикна и повечето получатели на органи са искрено благодарни на донорите си. Дали същото ще се случи и при ксенотрансплантацията? Само времето ще покаже.


Човешкото сърце и сърцето на прасе имат поразяващо подобна анатомия



Видяно 2147 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *