Любопитството помага за по-добра памет и заучаване

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Колкото по-любопитни сме относно дадена тема, толкова по-лесно е да запомним информация не само по темата, която ни интересува, но и друга, несвързана информация, до която сме имали достъп по същото време. Ново изследване разкрива какво се случва в мозъка ни, когато е задействано нашето любопитство.

Lyubopitstvoto-pomaga-za-po-dobra-pamet-i-zauchavane1Участниците в експеримента са били помолени да степенуват до колко са любопитни да открият отговора на съвсем обикновени въпроси като „Какво всъщност означава термина динозавър?“. След това доброволците са били подложени на магнитно-резонансен скенер, който измерва мозъчната активност, базирано на притока на кръв в мозъка, когато той изпълнява определени задачи.

Участниците виждали въпроса отново, последван от снимка на човек и са били помолени да направят конкретно определение за този човек. Накрая, им е бил показан отговора на конкретния въпрос, който е „отвратителен гущер“.

След скенера участниците е трябвало да попълнят изненадващ тест за отговорите на простите въпроси, както и да разпознаят лицата, показани им по време на мозъчния скенер.

Това изследване разкрива три ключови нови открития.

Първо, когато хората са любопитни да научат отговора на въпрос, способността им да запаметят тази информация е по-голяма, не само за кратък период, но и с 24 часово закъснение дори. И по-интересното е, че участниците имали много по-добри спомени от абсолютно несвързана информация (като показаното им лице), показана по същото време.

Любопитството помага за по-добра памет и заучаване

Изглежда, че любопитния ум абсорбира повече информация без значение каква.

„Това показва, че когато мозъка е ангажиран повече, чрез интересни и полезни задачи, хората научават повече.“ – казва Ейми Райчълт от университета в Нов Южен Уелс, Австралия.

Второ, когато е стимулирано любопитството, се установило, че има повишена активност в хипоталамуса, областта в мозъка, отговорна за паметта. И накрая, засечена е и повишена активност на областите от мозъка, свързани с награда, когато любопитството е стимулирано.

Фиона Камфър е завеждащ изследовател на неврологични изследвания в Австралия и специализира в това как емоциите, които преживяваме по време на определено събитие ни помагат да го запомним или не. Според нея резултатите от това проучване напълно съвпадат с нейните наблюдения и потвърждават, че и други мотивационни състояния, като любопитството, оказват влияние на това, дали ще запомним информацията или не.

„По-важното е, че тези резултати разкриват, че любопитството, както всяка друга емоция, не само определя дали интересуващата ни информация ще бъде запомнена, но също така може да окаже влияние на запаметяването на външни или случайни информации, налични по това време.“ – казва Камфър.

Поведенческия невролог Джий Хйън Ким, завеждаща лабораторията за развита психология към института по неврология и психично здраве в Мелбърн, казва, че може още много да се направи по отношение на това, дали различните нива на любопитство и различните мотивации на хората имат значение за паметта и способността за научаване.

„Би било по-полезно да знаем дали индивиди с ниско любопитство реагират по-добре на неприсъща за тях, външна мотивация – награда или отстъпка, докато индивиди с присъща мотивация, като само-мотивиране или любопитство, е по-добре да бъдат оставени на самите себе си. Откриването на такава взаимовръзка, и как присъщи и неприсъщи мотивации могат да се променят поради неврологични разстройства, ще има много по-важно практическо приложение“ – казва Ким.

Доктор Камфър добавя, че изследването на влиянието на външни награди на паметта е важна за проучване област.

„Предишни изследвания предполагат, че положителния ефект от външни и вътрешни награди не се натрупват. Така че разполагайки с повече материални награди, когато индивида е достатъчно мотивиран, по-скоро няма да има никакъв допълнителен ефект върху паметта. Външни награди, обаче, могат да бъдат полезни, когато информацията, която трябва да се запомни е по-малко интересна, и вътрешната мотивация на индивида не е достатъчна“ – казва Камфър.

Стимулиране на любопитство

Доктор Райчълт твърди, че резултатите от това изследване ще окажат практическо отражение предимно в области като медицината и образованието.

„Стимулирането на любопитството е изключително важно през всички възрасти – от училище, през работно място, до полагане на грижи за възрастните. При пациенти с неврологични разстройства като Алцхаймер или деменция, задаването на ангажиращи подобни задачи може да помогне на тези хора да запомнят неща, които са важни, и да стимулира научаване на нови. Също и при деца, на които им е трудно ученето и стават раздразнителни вследствие от това. Стимулирането на любопитството преди обучение като практика в обучението може да подобри инцидентното научаване и да повиши мотивацията за учене.“ – казва доктор Рйчълт в заключение.



Видяно 445 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *