Квантово заплитане и мигновен пренос на информация

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Дали пък разстоянието между обекти не е само илюзия?

Експеримент, проведен от професор Хауърд Уайзман от университета Грифин и университета в Токио, потвърждава това, което Айнщайн е смятал за нереално – сблъсък на вълнови функции на частици, намиращи се на разстояние е реална възможност в квантовата механика.

В светът на квантовата механика съществува феномен, който е толкова странен и объркващ, в разрез с всички закони на вселената, че дори самият Айнщайн не е могъл да го обясни. Този феномен се нарича квантово заплитане, и според Айнщайн е „призрачно влияние от разстояние“.

„Този феномен е най-силното доказателство за заплитане на една единствена частица, необичайна форма на квантово заплитане, която се изследва все по-често.“ – Хауърд Уайзман

При експеримент един фотон се „споделя“ между двете лаборатории, и се провеждат тестове дали измерванията в едната лаборатория биха довели до промени в местното квантово състояние в другата лаборатория. Така учените са могли да потвърдят заплитането на един-единствен фотон.

професор Хауърд Уайзман

Според Айнщайн, засичането на дадена частица само веднъж на дадено място, може да бъде обяснено с хипотезата, че частицата е на определената точка само един-единствен път, без да се разрушава вълновата функция във която и да е друга точка. Освен просто да отбелязват присъствието или отсъствието на частица, учените този път използват различни начини за измервания, за да установят разликите.

Резултатите от експеримента са объркващи – или информацията се движи със скорост, по-голяма на тази от светлината, или разстоянието, което виждаме между предметите, всъщност не съществува. И двете възможности обръщат представата за света.

В квантовата механика една или повече частици могат да бъдат определени като вълнови функции, които се простират на огромни разстояния, но никога не могат да бъдат засечени на две или повече места. Измерванията се правят на микроскопични нива. Когато учените изследват материята на това ниво, законите на класическата механика изглежда вече не присъстват в уравнението, и познанието за света като че ли няма смисъл.

Сблъсък на вълнова функция се случва, когато присъства наблюдател. Като цяло, самият акт на измерване променя това, което се измерва. Това е доказано с така наречения експеримент – двоен сплит.

Частиците са на много места едновременно и съществуват в много различни състояния. Това означава, че ако електрон се изпрати през два процепа на екран, той ще премине и през двата. Ако обаче намесим наблюдател – камера или измерване, частицата преминава само през единия процеп. Самият акт на измерването срива вълновата функция.

Този експеримент е използван множество пъти за изследване на ролята на съзнанието в определянето на структурата на физичната реалност. Физици се принуждават да признаят, че Вселената е „умствена“ конструкция, и прилича по-скоро на велика мисъл, отколкото на велика машина.



Видяно 216 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *