Как пречат предразсъдъците на рационалното мислене?

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Kak-predrazsadatsite-prechat-na-ratsionalnoto-misleneЧовешкият мозък е изключително бърз, по-мощен от който и да било компютър. Това обаче не означава, че мозъците ни нямат ограничения. Обикновен калкулатор смята много по-бързо от нас, а паметта често ни изневерява.

Когнитивни предразсъдъци или склонности представляват ограничения в начина на мислене. Според някои психолози те ни помагат да обработваме информация по-ефективно, особено в опасни ситуации. Но също така ни вкарват и в големи заблуждения. Хората често грешим в преценката си, но поне можем да сме наясно с това.

Склонност за потвърждение

Обожаваме да се съгласяваме с хора, които са съгласни с нас. Посещаваме сайтове, които споделят възгледите ни, и обикновено дружим с хора със сходни мнения и интереси. Отбягваме хора и новини, които ни карат да се чувстваме некомфортно или несигурни относно собствените ни възгледи. Психолозите наричат поведението когнитивен дисонанс.

Това поведение води до склонността за потвърждение – често несъзнателни действия на позоваване на перспективи, които потвърждават вече съществуващото ни мнение; игнориране и дори отричане на други мнения, без значение колко валидни са те. Парадоксът е, че интернет единствено засилва тази тенденция.

Групови предразсъдъци

Подобно на потвърждението, склонността към групиране е проява на влечението ни към стадото. Голяма част от този ефект се дължи на окситоцина. Този невротрансмитер ни помага да изграждаме силни връзки с хората от нашето обкръжение, като в същото време прави точно обратното с хората извън него – прави ни подозрителни, страхливи и дори надменни към тях. В крайна сметка стадното поведение ни кара да преувеличаваме способностите и стойностите на собствената си група за сметка другите хора, които дори не познаваме.

Заблудата на комарджията

Често наричана заблуда, това е по-скоро пропуск в мисленето ни. Имаме склонност да отдаваме прекалено огромно значение на предишни събития, вярвайки, че статистиката е на наша страна. Класическият пример е ези-тура. След като пет поредни пъти сме имали ези, ставаме склонни да вярваме, че непременно следващото хвърляне ще е тура. Само че реалният шанс за това си остава 50/50. Статистически погледнато всяко хвърляне е независимо и вероятността за ези си остава 50%.

По същият начин имаме и склонност към положителни очаквания и това подхранва зависимостта към хазарт. Вярваме, че късметът ни трябва все някога да проработи и ще спечелим. Същото се случва и при връзките ни – вярваме, че връзката с нов човек ще е по-добра от предишната.

Рационализиране след покупка

На всеки се е случвало да купи нещо излишно, повредено или твърде скъпо, и след това да рационализира покупката до степен на убеждаване на самия себе си, че това през цялото време е било добра идея. Това е един механизъм, който ни кара да се чувстваме в мир със себе си след като сме взели лошо решение, особено на касата. Нарича се Стокхолмски синдром на купувача и е начина, по който придаваме смисъл на покупките си, особено скъпите. Социалните психолози смятат, че това се гради на принципа на обвързването, психологичната ни нужда да сме постоянни.

Игнориране на вероятностите

Малко са хората, които се притесняват да се возят в автомобил, но голям брой хора изпадат в паника само при идеята да се качат на самолет. Летенето, очевидно, е неестествена и опасна дейност. Малко са и хората, които знаят и осъзнават факта, че вероятността от смърт в автомобил е в стотици пъти по-голяма, отколкото при летене със самолет – 1 към 84 в кола, и 1 към 5 000 за самолетна катастрофа. Същият феномен ни кара да се притесняваме да не станем жертва на терористи, например, вместо нещо много по-прозаично и вероятно, като подхлъзване в банята или случайно отравяне.

Игнорирането на вероятностите е неспособността ни да преценяваме правилно рисковете, което често води до преувеличаване на рисковете от сравнително безобидна дейност, като в същото време подценяваме опасностите.

Селективно наблюдение

Това е, когато изведнъж започнем да забелязваме неща, на които преди не сме обръщали внимание, и погрешно заключаваме, че честотата се е повишила. Например, купуваме ново кола, и изведнъж същата марка и модел са буквално навсякъде. Същото се случва с бременна жена, която изведнъж започва да среща други бременни или жени с деца на всеки ъгъл. Тези неща не са започнали да се случват по-често, просто по някаква причина тази мисъл се е загнездила в главата ни и в резултат я забелязваме по-често. Повечето хора не разпознават това като селективен предразсъдък, и наистина вярват, че честотата на обектите или събитията се е повишила. Отчасти това е също така и когнитивната склонност, която допринася за чувството, че определени неща или събития няма как да са просто случайност, макар да е точно така.

Предразсъдък на статуквото

Хората сме склонни да избягваме промените, което често води до решения, които гарантират, че нищо няма да се промени или промяната ще е минимална. Това се отнася за всичко – политика, икономика… Обичаме да се придържаме към навиците си, политическите партии и дори поръчките си в ресторант. Част от тази склонност е предположението, че друг избор може да влоши нещата. Често се казва „ако не е счупено, не го поправяй“, и това подхранва консерватизма ни.

Склонност към негативизъм

Хората обръщат много по-голямо внимание на лошите новини, не защото са лоши хора. Според социолози, това може да се дължи на усещането, че лошите новини са по-важни и значими. Също така имаме склонност да вярваме повече на лошите новини, може би защото сме подозрителни или отегчени от манифестацията на обратното. Еволюционно обръщането на внимание на лошите новини е по-адаптивно от игнорирането на добрата новина – „тигърът е опасен“ срещу „ягодите са сладки“. Също така престъпленията, насилието и войните в действителност силно намаляват, въпреки че повечето хора смятат, че нещата стават все по-зле.

Ефект на присъединяване към мнозинството

Макар често макар и да не осъзнаваме, обожаваме да следваме тълпата. Когато масата избере победител или фаворит, индивидуалните ни мозъци започват да изключват и преминават към един вид групово или кошерно мислене. Не е нужна голяма тълпа или цяла нация, групата може да е и малка, като семейство или колеги. Този ефект е това, което често причинява поведение или норми да се разпространяват сред хора, независимо от мотивите или доказателствата. Голяма част от тази склонност се дължи на желанието ни да се вписваме.

Склонност към проекция

Като индивид, затворен в тялото си, често ни е трудно да се проектираме извън собственото си съзнание и предпочитания. Приемаме, че хората мислят като нас, въпреки че няма причина това да е така. Това често води до свързан ефект, познат като предразсъдък на фалшивия консенсус, когато смятаме, че хората не само мислят като нас, но дори се и съгласяват с нас. Това е предразсъдък, защото надценяваме колко нормални сме и приемаме съществуването на консенсус, когато няма такъв. Това също така може да създаде ефект, при който членове на радикална или екстремистка група предполагат, че повече хора извън групата са съгласни с тяхната кауза, което в повечето случаи се оказва невярно.

Предразсъдък на сегашния момент

На хората ни е адски трудно да си се представим в бъдеще и да променим поведението и очакванията си своевременно. Повечето хора биха избрали удоволствие в настоящия момент, оставяйки последствията за по-късно. Това е предразсъдък, който е конкретен проблем за икономисти чрез нежеланието ни да ограничаваме разходи и да спестяваме, както и за здравни работници. Това е манталитета, че всичко което не убива до броени часове, е здравословно. При проучване от 1998 година, когато избирали менюто си за следващата седмица, 74% от участниците избират плод. Когато момента за хранителен избор настъпил, 70% избрали шоколад.

Ефект на котвата

Познат и като клопка на относителността, това е тенденцията да сравняваме само ограничен брой обекти. Нарича се ефект на котвата, защото се фиксираме върху стойност или число, което след това се сравнява с всичко. Класическият пример е предмет в магазина, който е намален. Ние виждаме и оценяваме разликата в цената, но не и цялостната стойност. Затова и много ресторанти имат в менютата си много скъпи блюда, като в същото време предлагат и други, на „очевидно“ по-добра цена. Затова много често, когато сме изправени пред избор, ние избираме средното – нито твърде скъпо, нито твърде евтино.



Видяно 1346 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *