Как да колонизираме Меркурий?

 · Добавено: · Обновено:

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

page_header_mainpage_planet

БОГАТАТА НА РЕСУРСИ И ГОРИВО ПЛАНЕТА МОЖЕ БИ Е БИЛЕТЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО КЪМ ЗВЕЗДИТЕ

На 9 май наблюдавахме как Меркурий премина между Слънцето и Земята. Това е първият пасаж на планетата от десет години насам. През 2017г. Японската и Европейската космическа агенция ще изстрелят BepiColombo. Тя ще стане едва третата космическа сонда, която ще посети най-близката планета до Слънцето.

Космическите визионери смятат, че богатата на ресурси планета би могла да се използва като бъдещ дом на човечеството. Помолихме Стивън Бакстър, свеотноизвестен писател на научна фантастика и член на Британското междупланетарно дружество, да ни разкаже как изследването на Меркурий би могло да ни поведе отвъд границите на Слънчевата система.


ЕТАП 1: ДА ПОСТРОИМ БАЗА

Най-близката планета до Слънцето много дълго е представлявала загадка. В продължение на векове астрономите не са могли да я изследват поради блясъка на нашата звезда. Космическата ера обаче ни позволи да надникнем към малкия каменист свят на разстояние 80 млн. километра от нашата Земя. Корабът „Messenger“ на НАСА е втората мисия, която влезе в орбита около Меркурий. Той обикаляше планетата в периода 2011-2015г. Изпратените данни позволиха за пръв път да разкрием някои от тайните на Меркурий.

Един странен свят

Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни дни. Едно завъртане около оста на планетата пък отнема 59 земни дни. Разбрахме тези основни числа чак през 70-те години на 20-ти век. Ако стоите на едно и също място на Меркурий, няма да видите как Слънцето изгрява на всеки 59 земни дни, тъй като дължината на годината е доста кратка. Приливните сили са направили така, че орбиталните периоди на Меркурий и Слънцето са вплетени. Три меркуриански дни са колкото две меркуриански години. В резултат ще виждате изгрева на Слънцето веднъж на всеки 176 земни дни.

В момента, в който стъпите на Меркурий, може да си помислите, че сте на Луната. Ще видите малък каменист свят с почти липсваща атмосфера и огромни древни кратери. Съставът на планетата обаче е доста различен от нашия естествен спътник. На Меркурий има специфични линейни образувания, породени от свиването на планетата с около километър при нейното изстиване много-много назад във времето.

Гравитацията на Меркурий може да ви изненада сериозно. Планетата е малко по-голяма от Луната, но гравитационното й ускорение е два пъти по-голямо. Някога планетата Меркурий е била масивен свят. Също като Земята, планетата е имала скалиста мантия и желязно ядро. Колосален удар с друго космическо тяло преди милиарди години откъсва голяма част от мантията. В резултат имаме планета с огромно ядро и голяма плътност.

Гледан от Меркурий, дискът на Слънцето ще бъде два пъти по-голям в сравнение с образа от нашата Земя. В допълнение почти няма да има атмосфера, която да задържи топлината през нощта. По обяд, на Меркурий е толкова горещо, че оловото може да се разтопи. В аналога на полунощ пък температурите доближават -200 градуса по Целзий. Самият кораб „Messenger“ е бил проектиран така, че да се справи с подобни условия.

Вероятно си мислите, че никога не бихме могли да живеем на подобно място. Но природата е помислила за бъдещите колонизатори. Оста на Меркурий не е наклонена, поради което там няма сезони. В резултат на полюсите има кратери, до чието дъно слънчевите лъчи не могат да достигнат. На дъното на един от тях „Messenger“ откри чудо: воден лед, донесен от комети преди милиарди години. Този лед може да се окаже ключов за оцеляването на бъдещите астронавти.

Но защо, като изключим научните знания, изобщо бихме искали да стъпим на Меркурий? Оказва се, че това е една от най-стратегически важните за човечеството локации в Слънчевата система.

illustr-earth-merc

Как да разберете колко ще тежите на Меркурий?

Ако тежите 70кг на Земята, разделете на земното гравитационното ускорение и след това умножете по меркурианското гравитационното ускорение.

Пример: 70 : 9,8 = 7,14 x 3,7 = 26кг


ЕТАП 2: ДА ПОСТРОИМ КОСМОДРУМ

Може да ви звучи странно, но Меркурий крие огромни богатства. Ако успеем да се отделим от Земята, нашата бъдеща космическа цивилизация ще има нужда от ресурси, включително материали и енергия. Концентрираната слънчева енергия е истинска ценност. Ако искаме да получим подобен поток на Земята, колкото на един квадратен метър от повърхността на Меркурий, трябва да се използват цели 6 квадратни метра на нашата родна планета или цели 60 на планетата-джудже Церера. Тя е големият обект в астероидния пояс и често е разглеждана като подходяща цел за добив на космически ресурси.

Богатство в космоса

Нека сега да разгледаме подземните богатства. Добивът им на Земята е скъп и нанася щети на околната среда. Изстрелването на ресурси в орбита и отвъд пак е скъпо. Защо тогава да не взимаме нужните ценни метали директно от космическото пространство? Подобно нещо може да се случи в съвсем близко бъдеще. Съюзът за космическо развитие е организация, основана от Националното космическо дружество в САЩ. Целта му е да спомага и да провокира създаването на законодателство и инициативи за развитие на индустрия за добив на космически ресурси.

Откъде обаче да започне добивът? Очевидният първи избор е Луната. На нея няма вода, но пък има изобилие от кислород, калций, магнезий, калий и дори тежки метали като титан и алуминий. Мантията на Меркурий също има подобен състав. Затова техниките за лунния монодобив могат да се използват лесно и на Меркурий. Огромното количество слънчева енергия на най-близката планета до нашата звезда пък може да захранва машините за добив на ресурси, както и ракетите за изстрелването им до различни места в Слънчевата система, може би с помощта на електромагнитни катапулти. За първи път те са предложени от фантаста Артът Кларк.

Меркурий има и още едно предимство. Ако ядрото на Луната е на 1400км дълбочина, това на Меркурий е само на 600км под повърхността и се състои основно от желязо. Разбира се, можем да продължим полета на въображението още по-напред. Огромното количество слънчева енергия може да се използва като двигател. Представете си слънчево платно, което е здраво, но много тънко, може би изградено от алуминий, извлечен от самия Меркурий. Когато светлината се отразява, тя упражнява налягане върху материала. Ефектът е малък, но е непрекъснат и безплатен. Поставено на позицията на Земята спрямо Слънцето платно с диагонал 800 метра, би могло да получава енергия от 5 Нютона, колкото произвеждат йонните двигатели на кораба „Dawn“ на НАСА. Колкото повече се приближаваме до Слънцето, толкова по-голяма енергия ще генерираме. На отстоянието на Меркурий ще получите същата сила от платното с два пъти по-малки размери. Затова, ако искате да използвате слънчевата енергия, за да стигнете до Нептун, най-далечната планета, по-добре първо минете през Меркурий. Така ще можете да се ускорите, след което потеглете напред към края на нашата звездна система.

Ето как един ден най-близката планета до Слънцето може да се окаже основен космодрум за космическото бъдеще на нашата цивилизация. А нека да не забравяме, че имаме и по-смели идеи от тази.


ЕТАП 3: ТЕРАФОРМИРАНЕ

През 1984г. американският физик и писател-фантаст Робърт Форуърд публикува новелата си „Полетът на водното конче“. В нея описва как космически кораб със слънчево платно може да бъде построен и изстрелян от Меркурий.

„По този начин машина с размерите на Слънчевата система ще насочи екипажа към звездите с помощта на светлинен лъч“

, пише Форуърд. В сърцето на идеята е е система от хиляда лазерни станции, всяка от които с размери от по 30км, които се намират в орбита около Меркурий. Всички те събират енегията от Слънцето и генерират мощ от 1300 вата. За сравнение това е около 1% от цялата енергия, която получава Земята. След което изстрелват концентриран енергиен лъч към платно с диаметър хиляда километра.

Меркурий обаче може да крие още чудеса и изненади. Можем ли да превърнем този малък каменист свят във втора Земя? Наричаме тераформиране изкуството да превърнете един неподходящ за обитаване от човечеството свят в добро копие на земните условия. Обикновено когато става дума за тераформиране, най-често се говори за Марс. Едно марсианско денонощие е близко по дължина със земното, орбитите са подобни и поне някои от условията са вече налични под формата на вода и въглерод.

Меркурий обаче превъзхожда Марс по някои показатели. Силната гравитация би могла да позволи задържането на поне някаква част от  евентуално създадена или привнесена атмосфера. Освен това магнитното поле на Меркурий е сравнително силно. Е, не е като това на Земята, но е по-силно от полето на Марс или Венера. Поради което ще представлява по-добра защита срещу опасната слънчева радиация.

От друга страна, предизвикателството пред тераформирането на Меркурий е огромно. За да създадете аналог на приятен слънчев ден на Земята, ще трябва някак да намалите потока слънчева светлина с около 84%. Това вероятно би могло да се получи с някакво огромно огледало – слънцезащитен екран с размерите на самата планета. Ала в този свят липсват вода и други вещества, а полярните области са само временно и краткотрайно спасение. Ако раздробим някой от малките спътници на Сатурн, вероятно с диаметър около 300км, бихме могли да решим проблема с водното снабдяване. Но дори в този случай огромната дължина на денонощието би било проблем за заселниците. Вариантът да се справим със ситуацията е чрез умела употреба на флотилия от огледала и защитни екрани, разположена в орбита.

Игра на орбити

По-дългосрочно, но още по-трудно решение е да ускорите околоосното въртене на Меркурий. В същия ред на мисли, друго решение на проблема с топлината от Слънцето е преместването на Меркурий на друго място около Слънцето. Подобни сценарии са разглеждани в различни неучнофантастични романи. Могат да бъдат реализирани чрез изпращане на масивни обекти – например останки от спътници покрай планетата. Тогава тя би могла да бъде преместена в резултат на гравитационното влияние на новия масивен обект в орбитата. Една по-напреднала от нас цивилизация вероятно ще разполага с други, доста по-сложни и развити идеи.

При всички положения Меркурий не е най-добрият кандидат за тераформиране. Но потенциалът му като източник на ресурси и енергия е огромен. Ето защо тази малка планета може да изиграе ключова роля за превръщането на човечеството в междупланетна, а защо не и в междузвездна цивилизация. А ако ние не успеем, едно по-богато, по-знаещо и по-могъщо бъдещо общество би могло да го стори.


из списание „Знание“



Видяно 2439 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *