Как влияе музиката на мозъка?

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Слушате ли музика? Че кой не слуша музика, нали?

music2Може да се каже, че музиката е навсякъде около нас. Слушаме постоянно – докато работим, почиваме, или празнуваме… Но какъв ефект, музиката има върху функциите на мозъка и способностите на тялото? Тя със сигурност играе важна роля в ежедневието ни, затова решихме да споделим някои интересни резултати от редица проучвания по света.

„Животът без музика би бил грешка“ – Фридрих Ницше

Музиката променя възприятията ни

Много лесно определяме една песен като тъжна или весела. Но не е ли това субективно усещане, в зависимост как песента ни кара да се чувстваме? Всъщност истината е, че мозъкът реагира различно на весела и тъжна музика.

Дори ако само за кратко чуем заредена с настроение мелодия, възприятията ни ще се променят. Проучване показва, че след прослушване на кратки мелодии, участниците в експеримента променят възприятията си за разчитане на лицеви емоции. Те лесно откриват тъга или радост, в иначе неутрални изражения. Всичко това зависи изцяло от музиката която са чули. Тази промяна се наблюдава и с други лицеви изрази, но най осезаемо с тъга и радост.

Мозъкът възприема емоциите от музиката на две различни нива. Първоначално песента носи емоцията на посланието, това което ни се предава, а в по-следващ момент и самият начин, по който се чувстваме заради музика. Иначе казано, може да разберем емоцията на песента, без да я усетим. Това обяснява, защо някои от нас могат да се наслаждават на тъжна музика, вместо да се депресират от нея. Нещо като акт на споделяне и разбиране, а защо не и състрадание.

Музиката засилва креативността

Обикновено надуваме музиката докато бягаме из листа със задачи, но когато става въпрос за креативност, силната музика не е най-подходящия избор, особено ако търсим добър резултат. Оказва се, че приглушената или така наречена „салонна музика“ притежава идеалният баланс на звука за творческо мислене. Дори тихата музика е за предпочитане, в сравнение с тишината.

Ключът се крие в това, че музиката разсейва мозъка от класическите мисловни модели, които в момента на слушане се използват за възприемане. Това от своя страна кара мозъка да импровизира, създавайки нови и различни решения.

Прекалено силната музика обаче претоварва мозъка и му пречи да функционира правилно. Подобна зависимост има и с осветлението в помещението – леко затъмнената обстановка е много „по-креативна“, в сравнение със силно осветеното помещение.

Музикалните предпочитания разкриват характера

Проучването е проведено с млади двойки, в началото на тяхната връзка. Те били помолени да дават предположения за характера на другия по списък с любими песни.

Изглежда, че ако се запознаем с топ 10 любимите песни на някого, можем да разберем основните черти на характера му. Използват се 5 основни маркера: отвореност към приключения; екстравертност и общителност; съгласие и примирение;  състрадателност; и емоционална стабилност.

На база тези и още други подобни проучвания, учените са съставили нещо като емоционална карта на характера, според това какъв жанр музика предпочита човек.

Стилът музика и характера

Ето ги и качествата, които притежават феновете на различните жанрове музика:

  • Блус – себеуважение, креативност, отзивчивост, внимателност, свобода.
  • Джаз – себеуважение, креативност, отзивчивост, свобода.
  • Класика – себеуважение, креативност, интровертност, свобода.
  • Рап – себеуважение, отзивчивост.
  • Опера – себеуважение, креативност, внимателност.
  • Кънтри – отзивчивост, работохолизъм.
  • Реге – себеуважение, креативност, мързел, отзивчивост, внимателност, свобода.
  • Денс – креативност, отзивчивост, несъобразителност.
  • Рок / Хеви метъл – себеуважение, креативност, мързел, внимателност, свобода, липса на отзивчивост.
  • Поп – себеуважение, работохолизъм, отзивчивост, внимателност, липса на креативност и свобода.

Разбира се едно такова класифициране е доста общо и неточно. Но въпреки това предпочитанията към различните жанрове музика дават бегла представа за това, дали човек е интроверт или екстроверт.

Неподходящата музика може да ни разсея докато шофираме

Още едно проучване, само че този път проведено с тинейджъри и възрастни. Учените предложили на шофьори списък с песни, които са класифицирани като „безопасни“ и спокойни. Успоредно с това, на водачите била дадена възможност да си съставят списък с любимите им песни. След края на експеримента се оказало, че музиката която шофьорите сами избрали, провокира агресивно поведение. Освен това те направили и някои доста сериозни грешки.

От друга страна, музиката предложена за „безопасна“ се доказала като такава – водачите на автомобили останали дори по-концентрирани от колкото без музика!

Класическата музика изостря зрителното внимание

Едно друго изследване, сред пациенти претърпели инсулт, показва че музиката подобрява зрителните им способности. Също като при шофирането, подходящата музика може да изостри вниманието. И пак, липсата на каквито и да е звукови стимули, се представя с най-лоши резултати. Не можем да гарантираме, че при всеки класическата музика ще има същият ефект, защото все пак проучването е проведено сред хора претърпели известни мозъчни поражения.

Упражненията с музикален инструмент променят функциите на мозъка

Музиката и мозъкаВ ситуации изискващи специфични слухови възможности и фини двигателни умения, деца упражнявали се с музикален инструмент повече от 3 години, се справят много по-добре от останалите.

Също бележат по-добри резултати и във визуалните задачи, изискващи абстрактно мислене. Анализират по-качествено информацията, където се изисква да проследят връзките между различни форми, както и да открият различни модели на повторение сред множество фигури.

Трябва да се отбележи, че почти същият ефект върху мозъка имат спорта и физическите упражнения. А какво ли става ако комбинираме и двете?

Музика и спорт – вълшебна комбинация

Както видяхме до тук, тишината не ни помага да творим, и не ни прави по-способни шофьори. Това важи със същата сила и за спорта. Години наред учените провеждат редица експерименти в областта. През 1911-а американският изследовател Леонард Айри, забелязва че велосипедисти, които слушат музика, въртят педалите осезаемо по-бързо от останалите.

Когато тялото се преумори, то изпраща сигнали до мозъка, но поради устройството на нервната ни система, слушането на музика си съперничи за внимание със всички други сетива. Слушането на музика по време на упражнения отвлича вниманието на мозъка от крясъците на тялото за почивка. Така можем да излъжем мозъка за да получим допълнителната мощност, с която да се надскочим. Трябва да се има предвид, че практиката е подходяща само за средни по натоварване упражнения. Методът е доста ефективен, затова учените съветват, да не се използва при тежки силови упражнения, за да не си навредим.

Освен че можем да преминем границите на изтощение, с музика можем да накараме тялото да използва енергийните запаси още по-ефективно. Изследване от 2012-а показва, че велосипедисти слушащи музика, имат нужда от 7% по-малко кислород, в сравнение с такива които карат в тишина.

Още скорошни проучвания сочат, че музиката има своя праг на мотивация, където всичко с такт над 140 удара няма тази сила. Следващият път когато подготвяте плей-лист за тренировките си, имайте това предвид.

Приблизителни стойности на ритъма при стиловете музика

Музиката и темпото

Като се има предвид ритъма на различните стилове музика и темпото на упражненията, може да се опитаме да ги съчетаем максимално, за постигане на още по-добри резултати.

Средните стойности на пулса при различните упражнения

Спортът и темпото

И все пак, всички сме различни, затова преди всичко, слушайте какво тялото ви казва.

Както музиката, така и физическите упражнения ни карат да се чувстваме щастливи, затова не е изненада, че музиката може да подобри това още повече при упражнения.



Видяно 434 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *