Какво представлява информацията?

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Информацията е втъкана в самата материя, тя е част от обектите.

Kakvo-predstavlyava-informatsiyata-wide-e14100111744461Преди да започнем нека си изясним какво разбиране имаме за понятието информация в ежедневието. Хората обменяме информация благодарение на езика и писмеността. Сами се досещате, че някои писмености притежават по-голяма плътност на информация от други. Всъщност, сигурен съм, че тези от вас, които говорят втори език прибягват до използването на по-ефективни думи чуждици-заместители. Понякога едно цяло изречение на български може да бъде изразено в една дума на английски.

Представете си сега какво се случва когато добавим език като китайският, където всеки символ може да има отделен словесен смисъл. За изненада, въпреки различната плътност на отделните писмености, се оказва че скоростта на обработваната информация е еднаква – човек който чете английски разчита средно по 6-7 символа наведнъж, а китайски – по 2-3 символа наведнъж. Като се има предвид различната плътност на двата езика излиза, че ефективната обработка на прочетената информация е идентична. Това важи и за останалите писмености и езици по света – всички те имат средна плътност на информация от 380 думи в минута. От тук следва, че границите на нашето възприятие не се определят от писмеността или езика, а от когнитивните способности за обработка на информация на вида ни.

Но колко информация точно може да съхранява човек?

Тъй като паметта на мозъка [по-специално спомените] е абстрактно понятие на едно друго физично проявления, вместо да разглеждаме мозъка и способността му да съхранява информация, ние ще разгледаме физичните аспекти на информацията в човешкото тяло. Всички знаем, че ДНК молекулата представлява код от 4 букви, при който всяка буква може да бъде представена от 2 бита – T-00, A-01, G-10, C-11. Като се има предвид дължината на човешкия ДНК код – 6 000 000 000 букви – разделени на 8 бита за байт, получаваме 1.5 GB – информацията съхранена в една молекула ДНК. Можем да запишем целия си генетичен код на едно обикновено DVD, а дори ще остане място и за приятели.

Да продължим със сметките. Човешкото тяло разполага с около 40 000 000 000 000 клетки, а всяка от тях съдържа пълно копие на уникалната ни ДНК молекула – получава се число с 22 нули или – 60 ZB [Сета байта] информация, което е 60 000 000 000 000 000 000 000 байта.

Ще се опитам да ви покажа колко много информация е това. Изчислено е че през 2020-а година общият брой на световната информация ще достигне 40 ZB. А сега си представете всичката информация по света – филми, книги, софтуер и какво ли още не – кодирани в 100 грама ДНК. Дори това е малко в сравнение с информацията, която съхранява всеки един от нас.

Толкова много информация?

Трябва да се има предвид обаче, че помежду си споделяме 99.9% от ДНК – със всички по света, без изключения. Така погледнати нещата са доста по-скромни – само една хилядна от ДНК е уникална и тази част всъщност ни определя като различни, а тя представлява по-малко от 1 MB двоична информация. Една стара флопи-дискета ще ви свърши чудесна работа за да запишете уникалността си.

Сред толкова много еднакъв материал, именно тази уникална част е истинската информация. Мозъкът като цяло се възползва от същият механизъм за съхраняване на информация – отбелязва състояния и измененията между тях. Трупа база и всяко последващо отклонение от предишното състояние създава потенциална информация. Поради тази причина е невъзможно архитектурата на мозъка да се сравнява с тази на класическия компютър или компютърна памет, което ме кара да се запитам:

До къде се простира информация? Има ли корени тя в материята?

Информацията е втъкана в самата материя, тя е част от обектите. Думите които изговаряме и информацията, която носят не са просто концепция, те са физични явления. Например при изговарянето на всяка дума въздухът вибрира, предава се енергия и информация, която може да бъде засечена и измерена.

Думата не изчезва дори и след като сме я изрекли – тя взаимодейства и оставя своя информационен и физичен отпечатък. Означава ли това, че ако успеем да извлечем текущата състояние на всички частици във вселената, ще можем да екстраполираме първоначалното състояние на реалността – да видим всичко което някога е било, и което някога ще бъде? На теория е възможно, но на практика не съвсем.

Апаратурата способна на подобно измерване ще има повече атоми от атомите във Вселената – сами разбирате парадокса на съществата затворени в средата си. Отделно не би могло да се проследи състоянието на всяка една частица без да се взаимодейства с нея – поне не и според сегашното разбиране за хода на времето, причината и следствието.

Материя или информация?

От физична гледна точка една система с крайно висока ентропия не съдържа никаква информация – тя е просто хаос. От друга страна, една система с минимална ентропия също не съдържа информация – тя пък е крайно подредена. Обаче изменението на състоянието на системата от ниска към висока ентропия, под различни въздействия, създава потенциална информация. А кой определя това? Ами интелектът. А без съществуването на интелект [наблюдател], който да интерпретира информацията, тя не би означавала нищо.

Явно все пак, възможността ни да разбираме информацията е втъкана в интелекта или съзнанието. И след като ние сме проявления на тази материя, съвсем нормално е да се счита, че информация и разбирането на информацията са заложени в материята и реалността. А какво е реалността – система способна да се усъвършенства и нагъва до безкрайност в различни измерения и мащаби. Какво е информацията ли? Ами това сме ние, точно в този момент на тази планета. Един възможен резултат, между двете крайни положения на системата, интерполирани между началото и края. Контролните точките за измерване на информацията в същата тази система.



Видяно 760 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *