Златният запис

 · Добавено: · Обновено:

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

250px-The_Sounds_of_Earth_-_GPN-2000-001976 The_Sounds_of_Earth_Record_Cover_-_GPN-2000-001978Какво е златният запис? Това е амбициозно съобщение, разположено от НАСА на борда на космическия апарат Вояджър 1, изстрелян през 1977 година, целящо да разкаже историята на нашия свят на извънземните, които го намерят. Това съобщение е записано на 30 сантиметров позлатен меден диск, съдържащ фонографски звуци и изображения, селектирани така, че да покажат разнообразието на живота и културата на Земята.
   Съдържанието на записа е било селектирано за НАСА от научен комитет, начело с Карл Сейгън от Корнуелския университет. Д-р Сейгън и неговият екип са събрали 115 изображения и голямо разнообразие от звуци от природата, като тези от разбиващи се вълни в прибоя, вятър и гръмотевици, птици, китове и други животни. Към това те са добавили музикални селекции от различни култури и ери, поздравления от хора на 55 различни езика и съобщения от президента Картър и секретаря на Обединените Нации генерал Валдхайм. Поздравлението на американския президент Джими Картър гласи: „Това е подарък от един малък, отдалечен свят, знак на нашите звуци, на нашата наука, на нашите изображения, нашата музика, нашите мисли и нашите чувства. Ние се опитваме да оцелеем в нашето време, така че да можем да живеем във вашето.“  Всеки запис е обвит в защитна алуминиева опаковка, заедно с касетка и игла. Върху алуминия галванично е нанесена ултра-чиста форма на изотропа уран-238. Той има период на полуразпад от 4,468 милиарда години. Възможно е, чрез масова спектрометрия, цивилизацията, която открие записа да успее, използвайки количеството останал уран, да определи възрастта на плочата. Инструкции, изразени на символичен език, обясняват произхода на космическия апарат и показват как да бъде пуснат записът. 115-те изображения са закодирани в аналогова форма. Те включват много снимки и диаграми, както черно-бели, така и цветни. Първите снимки са от научен характер, показващи математически и физични величини и стойности, Слънчевата система и нейните планети, ДНК, и човешката анатомия и възпроизвеждане. Комитетът е внимавал да включи не само картини на хора, а също така и на някои животни, насекоми, растения и природни пейзажи. Изображенията на човечеството описват широката гама от различни култури. Тези картини съдържат храна, архитектура, и портрети на хора, както и техният живот ден за ден. Много от изображенията имат обозначения и скали за време, размер или маса. Някои съдържат индикации за химически състав. Всички използвани мерки са дефинирани в първите няколко картини използвайки се физически референции, които е вероятно да бъдат еднакви навсякъде във вселената. Карта, показваща точното разположение на Слънчевата система спрямо 14 пулсара и техните прецизни периоди, и диаграма на водородна молекула също присъстват на плочата. Останалата част от записа е аудио, предназначено да бъде пуснато на 16-2/3 оборота в минута. То съдържа поздравите на различни езици, започвайки с Акадски, който е бил говорен в Шумер преди 6 000 години, и завършвайки с Ву, модерен китайски диалект. Секцията със звуците от природата на Земята е следвана от 90 минутна селекция от избрана музика, включваща както Източни, така и Западни класики, както и разнообразие от етническа музика.
   Ще изминат поне 40 000 години преди апаратът Вояджър да се доближи до някоя друга планетна система. Както Карл Сейгън е отбелязал, „Космическият апарат ще бъде открит и записът ще бъде пуснат, само ако има напреднали цивилизации, изследващи космоса и междузвездното пространство. Но пускането на тази бутилка в космическия океан казва нещо много обнадеждаващо за живота на тази планета.“
   Апаратът Вояджър 1 е най-далечно намиращият се обект създаден от човека, като през 1990 година е преминал орбитата на Плутон, а през 2004 година той официално е напуснал пределите на Слънчевата Система, в смисъла на пресичането на терминационния шок (точката от хелиосферата, където слънчевият вятър се забавя до подзвукова скорост, поради взаимодействието си с локалната междузвездна среда) и в момента се намира в пояса на Кайпер, част от междузвездното пространство. През март 2012 година, Вояджър 1 се намираше на около 17,9 милиарда километра от Слънцето, пътувайки със скорост от 3,6 Астрономически единици за година или около 61 000 км/ч.
   От единайсетте инструмента на борда на апарата, днес 5 от тях са все още работещи и продължават да изпращат данни обратно към Земята. Очаква се, че ще има недостиг на енергия за захранване на който и да било от инструментите някъде след 2025 година. След това космическият апарат ще продължи да обикаля из галактиката Млечен Път за неопределено време.
   Тъй като апаратът е крайно малък в сравнение с необятността на междузвездното пространство, вероятността да бъде открит от някоя извънземна цивилизация, изследваща космоса е много малка, особено след като след време Вояджър ще спре да излъчва електромагнитната радиация нужна за комуникация. Затова записът се счита повече за капсула на времето и повече като символична заявка, отколкото за сериозен опит за комуникация с извънземен живот.


Видяно 1161 пъти



  •  

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *