За паяка като личност

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Паяците са социални животни, способни да изпитват срам.

Za-payaka-kato-lichnost1Ако случайно сте арахнида, или иначе казано, паякообразно, лъскавите играчки за вас нямат никакво значение. Развитието на личността на паяците се дължи на прекарването на свободното им време в същата тайфа ден след ден. Това е показало скорошно проучване.

Изследвани са били странни екземпляри на социални паяци, които строят общи гнезда, достигащи големината на автомобил. Резултатите показват, че социалните контакти могат да оформят личността на животното. Проучването е проведено от Андреас Молдмайър, изследовател от университета в Питсбърг, като по думите му:

„Ако живеете в същото обкръжение, с едни и същи индивиди дълго време, имате възможност да се специализирате в своя собствена ниша, предотвратявайки конфликти с другите членове на групата.“

Откриване на ниша

Проучването се основава на теорията на животинско поведение, позната като „специализация в социална ниша“. Идеята е, че във вътрешността на социалната група, индивидите трябва да се различават и изпъкват един от друг, като съществена част от това е развитието на различни личностни качества, в този случай изразявано и с различно поведение. Понятието за паяк, притежаващ индивидуалност, може и да изглежда налудничаво, но всички животни – от птичките до пчеличките, и особено котките, изразяват своята индивидуалност и различност.

Молдмайър и колегите му изпробвали тази теория върху Stegodyphus dumicola, вид социален паяк, живеещ в пустинята Калахари в южна Африка. Тези паяци са известни с това, че живеят заедно, в общо построени паяжини, до две хиляди на едно място. Те си поделят задълженията по опазване и отглеждане на всяко едно яйце и новоизлюпено, и дори ловуват заедно. Когато възрастните женски умират, те втечняват вътрешните си органи, за да послужат за храна на младите индивиди в колонията. Това поведение се нарича геронтофагия.

Изследователите създали 84 колонии с по шест паяка всяка. След известно време учените внесли смут в реда и мирния живот на паяците, принуждавайки ги да пренаредят структурите си. Но само в половината от случаите учените просто изсипали паяците от контейнерите им и после върнали обратно същите индивиди. А при другата половина учените не само изсипали паяците, но и размесили групите им.

Също така обект на изследване са били и паяците като личности. Учените проверили дързостта им, като духали въздух върху всеки паяк, имитирайки по този начин атакуващ хищник, и след това измерили времето, което е нужно на паяка да помръдне отново. Колкото по-малко време отнемало това, толкова по-смел бил паяка.

jumping_spider_1

Израстването на личността

Като цяло, паяците станали по-срамежливи, след като се нарушила целостта на колонията им. Според Молдмайър това е по-скоро страничен ефект от изваждането им от тяхната естествена среда, където хищни мравки нападат паяжините им и са заплаха за паяците, принуждавайки ги да се снишават и крият, или да бъдат срамежливи, с цел повишаване на шанса за оцеляване.

В процеса на експеримента се разкрила огромна разлика при паяците, останали със старите си приятели, в сравнение с тези, на които се наложило да комуникират с непознати. Паяците, останали в собствените си колонии, с течение на времето станали много по-постоянни в поведението си, и се проявили по-големи разграничения между тях. Иначе казано, паяците се разделили на „дръзки“ и „срамежливи“ личности, а реакцията им при симулираната атака почти не се променила.

В пълен контраст, другите паяци, на които се наложило да се съобразяват и работят с нови другарчета в колонията, показали по-ниска индивидуалност, както и станали по-непостоянни в поведението си. Според Молдмайър това се дължи на факта, че тези паяци не успели да намерят своята ниша в процеса на адаптиране към новата социална група.

„Това е от голямо значение за начина, по който една социална група работи, и е ключов фактор за постигане на успех и ефективност. За да просъществува една група, и да стане ефективна в работата си, всеки трябва да знае мястото си и да се занимава с изпълнението на конкретна задача. Само така групата може да постигне успех.“ – казва Молдмайър.

Според учените най-вероятно същото важи и за други насекоми, и социални животни по принцип, нагоре по веригата чак до примати и дори хора. Налични са много малко изследвания, които претърпели провал в откриването на доказателство за специализирана социална ниша, като тези резултати озадачили дори и учените, наблюдавали сурикати и вид аквариумни рибки.

„Очакваме да открием подобно поведение при всички социални видове, особено такива, които живеят в малки затворени групи за дълъг период от време. Откриването за собствена ниша е важно за всеки индивид, така както и всеки един от нас се стреми да открие попрището си, това, в което е най-добър, и съответно да даде най-доброто на обществото. От което всички само печелим.“ – обобщава Молдмайър.



Видяно 433 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *