За неспособността ни да разберем Вселената

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

water-touch1Със сигурност пространството не се изчерпва с Вселената и нейните граници, а тя със сигурност притежава форма и размери в измерението или пространството, в което съществува – вселената също „стои“ в нещо, а „нещото“ в друго нещо. Това е и най-древната философия за безкрая. Въпросът е колко извисено е съзнанието ни за да [се издигне] надникнем отвъд границата на моментното възприятие.

Пример 1. Ето един красноречив пример, който ще обясни идеята на горните редове. Докато сме стъпили на земята тя е безкрайна равнина [плоскост] – никога няма да стигнем до края й, до ръба, но от друга страна знаем, че тя е космическо тяло с ясни форма, размер и граници. Иначе казано, погледната от нашата перспектива в две измерения земята е безкрайна равнина, но когато добавим още едно измерение картината придобива съвсем друг смисъл. Мисля, че същото важи и за Вселената като космическо тяло. Просто още нямаме необходимите знания и способности да надникнем отвъд облаците

Другото интересно следствие от тази аналогия е, че ако живеем в двуизмерно пространство, проявата на триизмерен обект в нашето двуизмерно пространство ще се прояви като двуизмерно явление, което трудно би намерило логично обяснение в двуизмерния свят.

Пример 2. Представете си спокойно водна повърхност – границата между въздуха и водата представлява свят само от две измерение: напред – назад, наляво – надясно. Всичко в този свят съществува на тази граница. Въпросът е какво ще видят [хипотетични] съществата в тази среда, ако ние пъхнем пръста си във водата? Ако си потопим пръста във водата той също ще се прояви като двуизмерен обект в онзи свят – като един кръг, сечение от триизмерната си форма, при това без никакво обяснение.

Ако допуснем, че пространството е фрактално – безкрайно начупено и нагънато към малкото и към голямото – тогава става ясно, че се създават редица предпоставки за измерими светове на границите между две среди – в така нагънато пространство много от феномените на нашето измерение могат да се обяснят логично. Те просто са проява от едно друго по-високо ниво на реалност и измеримост. Необходимо е да излезем от обвивката на измерението, което ни ограничава, да надзърнем отвъд границите на възприятие. […]



Видяно 404 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *