ДНК – разумът и тялото са неразделно цяло

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

Съществуват две концепции за връзката между съзнание и материя:

  • Материя над съзнанието – Реакция. ДНК определя всички характеристики в комбинация с външни стимули, опит и унаследеност, като личността се изгражда в резултат на адаптацията и реакцията към изброените фактори;
  • Съзнание над материята – Избор. Човек сам определя кои личностни характеристики да развива, като избраният начин на живот, действия и реакции физически се отразяват върху ДНК, и съответно върху тялото като адаптация.

DNK-razumat-i-tyaloto-sa-nerazdelno-tsyaloИдвете теории се оказва са верни. Нови изследвания затвърждават връзката между разум и материя; между съзнанието и тялото. С тази тема се занимава епигенетиката – как външни фактори се отразяват на гените. ДНК съдържа много информация – физически единици, носещи инструкции за проявяване на унаследени характеристики. Това, кои характеристики ще се проявят, може да зависи от редица фактори, включително околна среда; начина на възприемане околната среда; начин на живот; и дори самата опитност на предишните поколения.

Лошият опит създава генетична следа

Експерти по епигенетика откриват, че преживяният опит може да остави белези в гените, които да се предадат на следващото поколението. Това не са просто спомени, преживяното от нас и от предците ни, никога не изчезва, дори да бъде забравено. Молекулярна следа, пазеща генетично белезите от миналото и заучените реакции. Примерите са много: евреи, чийто деди били изгонени от Русия; африкански имигранти, чийто родители са преживели кланета; хора израснали при родители с алкохолни проблеми и насилие. Всички те пазят частица от преживяното.

Позитивните преживявания също

Външни фактори могат да се интерпретират като вълнение или чувство на любов и закрила. Така правилната нагласа и съзнателния избор са в състояние да въздействат на гените. Поколението изглежда е обречено да носи генетичните белези на родителите. Но тези хора имат вола и избор в живота, могат да избират между опитностите, положителни или отрицателни преживявания, и съответно да оставят собствените си следи в генетичният фонд на семейството.

Приложение?

Различните храни и химикали с които сме в контакт също са фактори за превключване на гени. Учените знаят, че спортът може да доведе до голям брой промени в генома, особено касаещи метаболизма. Дори липсата на сън активира определени и заключва други гени. Но може би най-забележимото откритие в епигенетиката е, не че средата е фактор за това, коя част от ДНК да бъде прочетена, а възможността да записваме нова информация в нея.

Биологът Брус Липтън, специалист по стволови клетки, обяснява как всяка клетка получава стимули от околната среда, които карат определени гени от ядрото да бъдат избрани за употреба. Обикновено това са гени със специфична нужда за околна среда. Ако липсват конкретни нужди, ДНК остава неактивна. Сякаш наличните протеини в клетката са всъщност заредени инструкции, истинският разум в клетката, а ДНК е само място за съхранение на информация.

„Гените не се включват и изключват сами, те не могат да контролират сами себе си. За тази роля имаме протеини и рецептори – ключове и ключалки. Ако клетка е откъсната от всякакви стимули от околната среда, тя не прави нищо. Животът се изразява в това как клетките реагират на околната среда.“ – обяснява Липтън.

Индивидуалното възприятие за околната среда играе ролята на филтър между реалността и биологичната реакция. Самото възприятие пренаписва гените. Позитивните мисли стимулират растеж, или активират гени, свързани с растежа. Негативните мисли, като страх и враждебност, стимулират защитен процес на бягство или битка, който не позволява растеж.

Липтън, и други учени, правят връзка между чувствата за любов или страх на родилките, и как те могат физически да окажат влияние върху развитието на плода.

„Осъзнавайки ролята на родителската околна среда в създаването на заболяване налага преосмисляне на генетичната предопределеност. Положителните мисли водят до растеж, а отрицателните – застой.“ – казва Липтън.

Съществуват доказателства, че програмирането на здравето от условията в утробата е толкова важно, колкото и гените, които определят как ще се справяме психически и физически през живота.

„Учените започват да разбират живите организми като динамични системи, способни активно да препрограмират генното си поведение за да се справя с предизвикателствата на околната среда.“ – казва в заключение Липтън.



Видяно 221 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *