Възможно ли е Вселената да е всъщност холограма?

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

„Положителен резултат ще предизвика лавина от въпроси, свързани с това как работи пространството.“

Holographic-Galaxy1Дори със всичките си барове, паркове и кафенета, апартаменти, за който е незнайно как точно се плаща, и едни-два (а защо не и три!) дракона, телевизионните герои и абсолютно целият им живот съществуват само на двуизмерен екран. Дали е възможно ние, хората, да си нямаме и идея за същността на нашия триизмерно изглеждащ свят?

Физици от Националната лаборатория с ускорител на частици във Фърми провеждат експеримент „Холометър“ в търсене на отговора на въпроса – възможно ли е нашето триизмерно пространство да е само една илюзия? Информацията за всяко нещо в нашата вселена би могла всъщност да е кодирана в малки пакети, които са в две измерения (както пикселите на телевизора, погледнат отблизо), с естествен размер на пиксела много, много по-малък от атом.

„Искаме да открием дали връзката време-пространство е квантова система също както е материята.“, казва Крейг Хоугън от лабораторията във Фърми в нова публикация.

Материята продължава да трепти с квантови вълни, дори охладена до абсолютната нула; в същия начин дигитализираното пространство би трябвало да има вградени вибрации дори в най-ниското си енергийно състояние.

Чрез измерване на „квантовото трептене на пространството“, което може да е по-малко от една милиардна част от милиардна част от метъра, холографският интерферометър ще подложи на тест границите на възможността на вселената да запазва информация.

Под земята, близо до Чикаго, два еднакви интерферометра са поставени близо един до друг. Всеки един от тях изпраща по единкиловатов лазерен лъч през тръба към лъчев разделител и след това надолу към две перпендикулярни рамена, дълги около 40 метра. Светлината рефлектира обратно към лъчевия разделител, където двата лъча се събират отново. Информацията от двата светодиода е свързана, за да се измери холографското трептене на време-пространството, което е еднакво за двете Г-образни машини. При наличие на каквото и да е движение ще се забележат флуктуации в яркостта.

Анализирайки тези колебания в завръщащата се светлина позволява на изследователите да видят дали лъчевия разделител се движи по определен начин, което би се получило, ако е бил подложен на пространствено трептене.

За да се избегнат влияния от други източници на вибрации, холометъра тества изключително висока честота – милиони вибрирания в секунда, така че движение на нормалната материя е малко вероятно да окаже влияние. В допълнение, експериментът е така създаден, че да идентифицира и елиминира звук от обикновени всекидневни източници, като радио вълни, излъчвани от намираща се в близост техника.

„Ако намерим шум, от който не можем да се отървем, значи може би сме засекли нещо фундаментално за природата – шум, който е присъщ на времево-пространствения континуум.“, обяснява Арън Чу от лабораторията във Фърми. „Положителен резултат ще предизвика лавина от въпроси, свързани с това как работи пространството“.



Видяно 409 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *