Арктика е люлката на човечеството

 ·

Flyer

Горд собственик на сайта © Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.

razdelitel

bgtop-vote-new

В момента има доста статии, които са копирани от сайта СВЕЖА НАУКА. Докато се заемем с въпросните статии, моля не се колебайте да посетите СВЕЖА НАУКА за повече информация.

razdelitel

FavoriteLoadingДобави в любими

razdelitel

В Авеста се казва, че някога е съществувала земя, където се протягал планински хребет от запад на изток. В тази страна климатът бил мек, храната – изобилна, а местните жители вярвали, че тяхната родина е съзвездието Голяма мечка…

Arktika-ledoveИма основания да се смята, че става дума за Арктика, която според немалко изследователи се явява люлка на човечеството.

Златният век бил прекъснат от рязко изменение на климата. В Авеста се споменава, че реките въстанали, а снегът започнал да „жили като бели пчели“. Десет месеца в годината станали много студени, а топлината се задържала само два месеца. Дори жреците не знаели кога ще изгрее слънцето.

В началото на ХХ век Тилак, син на брамин, който имал европейско образование, се задълбочил в изучаването на странен за Индия обред на преклонение пред зората. Особено интересно му се сторило това, че хората провеждали ритуали, посветени на Слънцето, през всичките 12 месеца.

Той писал на своя приятел, немския философ Мюлер: „Такова отношение към зората не е могло да се зароди в Индия, тъй като изгревът и залезът тук настъпват бързо. Няма такова и в умерените ширини. Единственото място, където може да е имало такова нещо, е Северният полюс.“

По такъв начин съществува висока вероятност предците на индоевропейците да са дошли от север, напускайки родните си места поради силно застудяване.

Изглежда, потомците на жителите на Арктика са се разселили из цяла Евразия. Свидетелство за това са спомените на антични автори, които гласят, че дошлите хипербореи са ги научили на много неща. С други думи, в по-голяма или по-малка степен ние всички сме им потомци…

Истинско откритие било намирането на могъщия подводен хребет Гакел, простиращ се през Арктика от Новосибирските острови до остров Елисмиър в Канадския арктичен архипелаг. Сензация в научния свят предизвикало това, че хребетът бил открит именно в басейна на Северния Ледовит океан, преди това смятан за дълбоководна котловина. Той се издигал от дъното на Арктическия басейн, стигайки на места до четири километра височина.

Има данни, които говорят, че или целият хребет, или част от него навремето са се възвисявали над повърхността на океана. Признак за това са тераси с ширина 26 метра, образували се от вълните.

За друг „симптом“ се смятат плосковърхите планини – верен признак, че са изпитвали върху себе си действието на морската стихия.

Образци от камъни, пясък и чакъл от хребета Ломоносов са подложени на анализ от учените и са отхвърлили всякакво съмнение за попадането им върху хребета от движещи се ледове. Всички те са се образували на място, а не се явяват гости от континента. Това значи, че някога хребетът е бил над вода.

Някои учени смятат, че загадъчната Земя на Санников и други острови, за които разказват местните жители кокагири, не са открити, тъй като в този период от време те още се възвисявали над морето и са отишли под водата сравнително скоро.

Различните изследователи различно датират времето на потъване на хребета Ломоносов под вода. Според датировките от миналия век това може да се е случило преди 100 000 години. Но има и друга гледна точка, според която Арктика е загинала вече в епохата на съществуване на разумния човек, възможно при легендарните хибербореи.

Не е изключено Арктика да е съществувала дълго и да е изчезнала съвсем наскоро, преди около 2500 години. Според известния полярен изследовател проф. М. Ермолаев, преди около три хиляди години се е изменил хидроложкият режим в някои морета от Северния Ледовит океан, свързани с измененията на релефа на дъното.

Топлият климат се е установил преди около 8000 години, след края на последния ледников период. Но преди 2500 години е започнало ново застудяване. По това време Арктика може да е била свързващо звено между Азия и Америка в процеса на заселването на света от човека.

Акад. Алексей Трешников, президент на Географското общество, смята, че части от хребета Ломоносов може да са излизали на повърхността преди 8-18 хиляди години. Според него в района на хребета Ломоносов отделни върхове може да се намират близо до повърхността на океана или дори да се издигат над морското равнище. Това значи, че в Арктика може да бъдат открити още неоткрити острови.



Видяно 989 пъти



  • 

    Подобни материали

    

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *